Кабината на Витоша стоеше спокойно сред снежната пелена, обгърната от високи борове.

The cabin on Витоша stood calmly amidst a snowy shroud, surrounded by tall pines.

Вихрушката на зимата танцуваше отвън, докато вътре топлината от камината разпръскваше уют върху старите семейни снимки по стените.

The winter whirlwind danced outside, while inside, the warmth from the fireplace spread coziness over the old family photos on the walls.

В тази обстановка, Николай и Иванка се събраха за първи път след смъртта на баща си.

In this setting, Николай and Иванка gathered for the first time since their father's death.

Настъпи събота сутринта.

Saturday morning came.

Николай пристигна първи.

Николай arrived first.

Той беше прагматичен човек, по-зает с бизнес, отколкото с семейство.

He was a pragmatic person, more occupied with business than with family.

Беше далеч от родните места през последните години.

He had been away from his hometown for the past few years.

"Не трябваше да отделям толкова време," мислеше той, но не можеше да го каже на глас.

"I shouldn't have spent so much time away," he thought, but he couldn't say it out loud.

Срещите му с Иванка често бяха формални и бързи.

His meetings with Иванка were often formal and brief.

Иванка пристигна малко по-късно.

Иванка arrived a little later.

Като артистка, тя ценеше красотата в простите неща.

As an artist, she appreciated the beauty in simple things.

„Доброто старо място,“ прошепна тя на себе си, гледайки как снегът покрива чакълестата алея.

"The good old place," she whispered to herself, watching the snow cover the gravel path.

За нея, семейството беше всичко.

For her, family was everything.

Тя искаше да запази спомените живи, особено тези за баща им.

She wanted to keep the memories alive, especially those of their father.

Настъпваше празникът Баба Марта.

The Баба Марта holiday was approaching.

По традиция те закачиха мартеници на боровете около кабината.

By tradition, they hung мартеници on the pines around the cabin.

Иванка носеше червено и бяло на ризата си също.

Иванка wore red and white on her shirt as well.

Николай се усмихна леко, спомняйки си как баща им всяка година връзваше мартеници на дърветата в чест на настъпващата пролет.

Николай smiled slightly, remembering how their father would tie мартеници on the trees every year in honor of the coming spring.

Но се видя, че умът му беше другаде.

But it was visible that his mind was elsewhere.

„Как си, братче?

"How are you, brother?"

“ запита меко Иванка, седнала на дивана пред камината.

Иванка asked softly, sitting on the couch in front of the fireplace.

Николай отмести поглед към огъня.

Николай shifted his gaze to the fire.

„Добре съм.

"I'm fine.

Нямам време за много неща в момента, но съм тук.

I don't have time for a lot right now, but I'm here."

“Темата на баща им неизбежно изплува нагоре.

The topic of their father inevitably came up.

Иванка изказа желание да създадат нови традиции в негова чест.

Иванка expressed a desire to create new traditions in his honor.

Накрая се избухна снежна буря, която ги затвори във вътрешността на кабината.

In the end, a snowstorm erupted, trapping them inside the cabin.

Тишината беше освирепена от вихрушката навън.

The silence was pierced by the whirlwind outside.

„Може би не осъзнаваш, но аз направих всичко възможно, за да запазя това, което имаме,“ изрази се Иванка със сериозен тон.

"Maybe you don't realize, but I've done everything possible to preserve what we have," Иванка expressed with a serious tone.

Николай замълча за миг.

Николай was silent for a moment.

После каза: „Зная, сестричке.

Then he said, "I know, sister.

Просто не знам как да се сбогувам с миналото.

I just don't know how to say goodbye to the past."

“Осъзнаването покрай техния разговор настъпи като свежата утрин след нощна буря.

The clarity from their conversation came like the fresh morning after a night storm.

След дълга тишина Николай добави: „Може би можем да започнем ново.

After a long silence, Николай added, "Maybe we can start something new.

Нова традиция.

A new tradition.

За баща ни.

For our father.

Вместо сбогом.

Instead of goodbye."

“Снегът започна да отслабва.

The snow began to weaken.

А навън прозираха първите слънчеви лъчи.

And outside, the first rays of sun appeared.

Николай седна до Иванка и за пръв път в много време, почувства, че е на правилното място.

Николай sat next to Иванка and, for the first time in a long time, felt that he was in the right place.

Прегърна я, усещайки топлината на близостта и обичта.

He embraced her, feeling the warmth of closeness and affection.

Така брат и сестра решиха да създадат нови традиции и обичаи, които да почитат не само баща им, но и връзката между тях.

Thus, the brother and sister decided to create new traditions and customs that would honor not only their father but also the bond between them.

С всяка следваща мартеница, вързана за клоните, те подновяваха връзката помежду си и семейството, което искаха да запазят живо във времето.

With each мартеница tied to the branches, they renewed their connection with each other and the family they wanted to keep alive over time.