Зимата в Созопол е различна.

Winter in Созопол is different.

Няма тълпи туристи, студът леко нахлува по малките улички и морето издава тихи, меланхолични звуци.

There are no crowds of tourists, the cold slightly creeps through the small streets, and the sea emits quiet, melancholic sounds.

Борислав и Димитрина се прогонваха от същите тези улички преди години, но сега ги доведе случайността обратно на същото място.

Борислав and Димитрина once left these same streets years ago, but chance has now brought them back to the same place.

Беше време за Баба Марта, когато хората почитат настъпването на пролетта и закачат мартеници за здраве.

It was time for Баба Марта, when people honor the arrival of spring and wear мартеници for health.

Тази година щеше да е различна, усещаха го и двамата.

This year would be different, both could feel it.

Борислав, вече сивоват и с уморени очи, гледаше към морето.

Борислав, now graying and with tired eyes, was looking at the sea.

Димитрина стоеше до него, сякаш малко по-близо, отколкото трябва, за човек, който е пазил тайна толкова дълго.

Димитрина stood next to him, perhaps a little closer than she should have been for someone who had kept a secret for so long.

"Дими," започна той, загледан в далечината.

"Дими," he began, staring into the distance.

"Защо така и не ми каза защо изчезна?"

"Why did you never tell me why you disappeared?"

Димитрина усети как въпросът му пробождат стоманеното острие на спомените.

Димитрина felt his question pierce like a steel blade of memories.

"Това е сложно," отвърна тя, но знаеше, че не разбива загадката.

"It's complicated," she replied, but knew she wasn't resolving the mystery.

Те продължиха разходката си по плажа.

They continued their walk along the beach.

Стъпките им оставяха следи по мокрия пясък, който зимата бе натежал.

Their footsteps left traces on the wet sand, which winter had made heavy.

Всеки следващ шаг беше тежкост и наложително предположение за това, което се бе изгубило и какво би могло да бъде намерено отново.

Each subsequent step felt heavy and urged a contemplation of what was lost and what could be found again.

"Мисля, че е време да си поговорим искрено," настоя Борислав, чийто глас носеше нотка на надежда.

"I think it's time for us to talk honestly," insisted Борислав, whose voice carried a note of hope.

"Това, което беше някога между нас... не трябва ли да му дадем шанс?"

"What once was between us... should we not give it a chance?"

Димитрина забави ход.

Димитрина slowed her pace.

Тихото море сякаш чакаше думите й.

The quiet sea seemed to await her words.

"Бях принудена да замина," започна тя.

"I was forced to leave," she began.

"Семейна криза... Нещо, което не можех да пренебрегна."

"A family crisis... something I couldn't ignore."

Борислав я погледна, изглеждаше стъписан.

Борислав looked at her, appearing stunned.

"Защо не ми каза? Толкова време измина..."

"Why didn't you tell me? So much time has passed..."

"Страхувах се, че няма да разбереш.

"I was afraid you wouldn't understand.

А исках...се извиня, че така те изоставих."

And I wanted... to apologize for leaving you like that."

Те спряха и оставиха тишината да запълни пространството около тях.

They stopped and let the silence fill the space around them.

Морето продължаваше да мълчи.

The sea continued its quietude.

"Разбирам," каза той най-сетне, усещайки как тежестта на годините между тях се разтваря като мъгла.

"I understand," he finally said, feeling the weight of the years between them dissolve like mist.

"Мога да те разбера.

"I can understand you.

Винаги ще бъдем приятели, независимо от всичко."

We will always be friends, no matter what."

Димитрина се усмихна леко, погледна го и накрая прошепна:

Димитрина smiled slightly, looked at him, and finally whispered:

"Може би и повече от приятели, нали?"

"Maybe more than friends, right?"

В този момент Баба Марта пристигна тихо, а зимата, изглежда, отстъпи място на нещо прекрасно ново.

In that moment, Баба Марта arrived quietly, and winter seemed to give way to something wonderfully new.

Всичко започна да се променя.

Everything began to change.

Може би не беше късно за ново начало.

Perhaps it was not too late for a new beginning.