Студеният въздух неусетно нахлуваше в училищния салон.

The cold air quietly infiltrated the school auditorium.

Прозорците бяха облепени със сняг, който тихо падаше навън, като пухкави снежинки, покриващи улиците.

The windows were covered with snow, softly falling outside like fluffy snowflakes covering the streets.

Вътре обаче беше топло и шумно.

Inside, however, it was warm and noisy.

Училищният спектакъл "Зимна симфония" се приближаваше, а учениците трескаво репетираха.

The school performance, "Зимна симфония" (Winter Symphony), was approaching, and the students were feverishly rehearsing.

Стефан стоеше в ъгъла на сцената.

Стефан (Stefan) stood at the corner of the stage.

Беше застинал, вътрешно изпитваше напрежение.

He was frozen, inwardly feeling tense.

Мечтата му беше да играе главната роля. Но притеснението го сковаваше.

His dream was to play the leading role, but anxiety was paralyzing him.

Колегите му го харесваха, но той бе прекалено срамежлив, за да се доближи до тях.

His colleagues liked him, but he was too shy to approach them.

Елена, водещата на постановката, го забеляза.

Елена (Elena), the director of the production, noticed him.

Тя беше уверена и обичана от всички.

She was confident and loved by everyone.

"Стефан, идвай! Всички чакаме теб!", извика тя радостно.

"Стефан (Stefan), come on! We're all waiting for you!" she shouted cheerfully.

Стефан се усмихна леко, макар и сърцето му да биеше силно.

Стефан (Stefan) smiled slightly, though his heart was pounding loudly.

Николай, съперникът му за ролята, стоеше до нея.

Николай (Nikolay), his rival for the role, stood next to her.

Той беше уверен и харизматичен, също като Елена.

He was confident and charismatic, just like Елена (Elena).

"Може би ще трябва да оставиш на мен тази роля, ако още си нервен", каза той с усмивка, но на Стефан това му звучеше предизвикателно.

"Maybe you should leave this role to me if you're still nervous," he said with a smile, but to Стефан (Stefan), it sounded challenging.

На репетиция сцената беше настроена със цветни декори и занесащо пролетното настроение въпреки зимата.

At rehearsal, the stage was set with colorful decorations, exuding a spring atmosphere despite the winter.

В началото на репетицията, Стефан още не беше сигурен дали иска да опита.

At the start of the rehearsal, Стефан (Stefan) was still unsure if he wanted to try.

Но важният момент настъпи, когато се чу гласът на Елена: "Сега, Стефан, твоята част!"

But the crucial moment came when Елена's (Elena's) voice was heard: "Now, Стефан, your part!"

Обхванат от страх, той за миг помисли да се откаже.

Overcome with fear, he thought for a moment about giving up.

Но тогава спомена за момента, в който видя светлините на сцената за пръв път, и си припомни, защо иска да играе.

But then he recalled the moment he first saw the stage lights and remembered why he wanted to perform.

Той затвори очи, пое дълбока въздишка и направи първата си стъпка към центъра на сцената.

He closed his eyes, took a deep breath, and took his first step toward the center of the stage.

Гласът му беше тих в началото, но постепенно ставаше все по-силен.

His voice was quiet initially but gradually grew stronger.

Докато изнасяше репликите си, сърцето му се отпусна и той усети, че сцената е негово място.

As he delivered his lines, his heart relaxed, and he felt that the stage was his place.

Елена му се усмихна подкрепящо, а дори и Николай изглеждаше впечатлен.

Елена (Elena) smiled supportively at him, and even Николай (Nikolay) seemed impressed.

Краят на репетицията дойде, а учениците ръкопляскаха.

The end of the rehearsal came, and the students applauded.

Стефан се усмихна широко, смело и щастливо.

Стефан (Stefan) smiled broadly, bravely, and happily.

"Браво, Стефане!", каза Елена и го прегърна.

"Bravo, Стефане (Stefan)!" said Елена (Elena) and hugged him.

В този ден Стефан откри увереността в себе си и се сближи с колегите си.

On that day, Стефан (Stefan) discovered confidence in himself and grew closer to his colleagues.

Така, приемайки предизвикателството и преодолявайки страха си, Стефан успя да покори сцената и спечели приятели.

Thus, by accepting the challenge and overcoming his fear, Стефан (Stefan) managed to conquer the stage and made friends.

Стоейки на сцената, сред бурните ръкопляскания и щастливи лица, той знаеше, че никога вече няма да се страхува да показва истинския си талант.

Standing on the stage amid the tumultuous applause and happy faces, he knew he would never again be afraid to show his true talent.

Снежинките навън бяха вече част от топлината, която усещаше в сърцето си.

The snowflakes outside had become part of the warmth he felt in his heart.