Рилският манастир беше покрит със снежна пелена.

The Rilski Monastery was covered with a snowy blanket.

Снежинките танцуваха във въздуха, обагряйки всичко в бяло.

The snowflakes danced in the air, painting everything white.

Вътре в манастира, мультотът на хора и ученици беше като фон за една специална история.

Inside the monastery, the murmur of people and students served as the background for a special story.

Симеон и Илиана се бяха уговорили да проведат училищна среща веднага след уроците.

Simeon and Ilyana had arranged to have a school meeting right after their lessons.

Симеон беше сериозен ученик.

Simeon was a serious student.

Той често се концентрираше върху книгите си.

He often focused on his books.

Но до себе си винаги забелязваше Илиана - ярка и усмихната, с интерес към изкуството и историята.

But he always noticed Ilyana beside him - bright and smiling, with an interest in art and history.

Чувствата му към нея растяха всеки ден, но Симеон се страхуваше да не бъде отхвърлен.

His feelings for her grew every day, but Simeon was afraid of being rejected.

Днес беше специален ден - денят на Свети Валентин.

Today was a special day - Valentine's Day.

Докато работеха върху историята на манастира, Симеон наблюдаваше как Илиана рисуваше с енергия и вдъхновение.

While they were working on the history of the monastery, Simeon watched how Ilyana drew with energy and inspiration.

Той знаеше, че трябва да ѝ каже какво чувства.

He knew he had to tell her how he felt.

Тримата седяха около старинен дървен маса, документи и учебници покриваха повърхността ѝ.

The two of them sat around an antique wooden table, documents, and textbooks covering its surface.

„Илиана,“ каза Симеон с тих, но решителен глас.

"Ilyana," said Simeon in a quiet but determined voice.

„Може ли да отидем да разгледаме изкуството на манастира след края на работа?

"Can we go see the art of the monastery after we’re done working?"

“Илиана вдигна поглед към него, усмихвайки се.

Ilyana looked up at him, smiling.

„Разбира се, Симеон.

"Of course, Simeon.

Искам да черпя вдъхновение от тези красиви фрески.

I want to draw inspiration from these beautiful frescoes."

“След края на работната сесия, двамата тръгнаха по каменните коридори на манастира.

After the work session ended, the two of them walked through the stone corridors of the monastery.

Спираха пред всяка фреска, любуваха се на цветовете и символите.

They stopped in front of each fresco, admiring the colors and symbols.

Красивата картина предизвика дълбока въздишка от Илиана, а Симеон знаеше, че това е мигът.

The beautiful painting elicited a deep sigh from Ilyana, and Simeon knew this was the moment.

„Илиана,“ започна той, гласът му леко треперещ.

"Ilyana," he began, his voice slightly trembling.

„Отдавна искам да ти кажа нещо важно.

"I've long wanted to tell you something important.

Винаги съм те харесвал.

I've always liked you."

“Илиана се обърна към него, изненадана, но той видя топлина в очите ѝ.

Ilyana turned towards him, surprised, but he saw warmth in her eyes.

„Симеон, не знаех.

"Simeon, I didn’t know...

Но това е мило.

But that’s sweet.

Може ли да си поговорим още в кафето до манастира?

Can we talk more at the café next to the monastery?"

“Сърцето на Симеон скача.

Simeon's heart leaped.

Тя беше приела поканата му и дори изглеждаше заинтересована.

She had accepted his invitation and even seemed interested.

В това кафене те седнаха на малка масичка с изглед към снежни пейзажи.

In that café, they sat at a small table with a view of snowy landscapes.

Разговорът помежду им придоби нови измерения.

The conversation between them took on a new dimension.

Симеон придоби увереност.

Simeon gained confidence.

Илиана видя нещо ново в него - топлина и искреност.

Ilyana saw something new in him - warmth and sincerity.

Уроците от този ден бяха важни не само за тяхното обучение, но и за начина, по който можеше да протича младата им любов.

The lessons from that day were important not only for their education but also for the way their young love could unfold.

В топлия уют на кафенето, историята започна свой нов и вълнуващ ред.

In the warm comfort of the café, the story began its new and exciting chapter.