Петър се разхождаше сам из Заснежената долина на розите.

Petър was walking alone through the Snowy Valley of Roses.

Лек, нежен ветрец духаше през полето.

A light, gentle breeze blew across the field.

Беше студено.

It was cold.

Беше февруари, а скоро щеше да е Свети Валентин.

It was February, and soon it would be Valentine's Day.

Всеки в селото се подготвяше за празника.

Everyone in the village was preparing for the holiday.

Зимата беше обвила всяка роза в тънък пласт от скреж.

The winter had wrapped each rose in a thin layer of frost.

Петър, ботаник с дълбока страст към розите, знаеше, че розата за тазгодишното празненство е изчезнала.

Petър, a botanist with a deep passion for roses, knew that the rose for this year's celebration was missing.

Петър мечтаеше да създаде нов вид роза.

Petър dreamed of creating a new type of rose.

Но когато откри, че рядката сорт липсва, той почувства дълг към селото си.

But when he discovered that the rare variety was missing, he felt a duty to his village.

Тази роза беше важна за ежегодния празник.

This rose was important for the annual festival.

Тя трябваше да украси сърцето на селото.

It was to adorn the heart of the village.

Той реши да търси сам.

He decided to search on his own.

Нощем, когато всички спяха, Петър се промъкваше в градината.

At night, when everyone was asleep, Petър would sneak into the garden.

Снимачита светят над полетата, а снегът под краката му издаваше тихо поскърцване.

Lights shone over the fields, and the snow under his feet made a quiet creaking sound.

Вървеше бавно, като наблюдаваше всяка роза.

He walked slowly, observing each rose.

Една вечер откри следа.

One evening he found a clue.

Видя малка пътека между розите.

He saw a small path between the roses.

Тя водеше към една стара оранжерия, за която отдавна никой не се грижеше.

It led to an old greenhouse that no one had taken care of for a long time.

Петър влезе вътре и остана без дъх.

Petър entered inside and was breathless.

Там, в топлината, розите цъфтяха свежи и нетърпеливи.

There, in the warmth, the roses bloomed fresh and eager.

Някой ги беше поддържал дори при тези условия.

Someone had maintained them even under these conditions.

В този момент Петър осъзна истината.

At that moment, Petър realized the truth.

Той трябваше да върне розите.

He had to return the roses.

Но също така, щеше да запази един клон за себе си.

But also, he would keep a branch for himself.

За своите експерименти.

For his experiments.

На сутринта Петър върна розите в сърцето на селото.

In the morning, Petър returned the roses to the heart of the village.

Хората се радваха, а празникът започна.

The people rejoiced, and the celebration began.

Петър не каза нищо за оранжерията.

Petър said nothing about the greenhouse.

Но той научи нещо важно - как да балансира между своите амбиции и дълга си към общността.

But he learned something important - how to balance his ambitions with his duty to the community.

Празникът беше успешен, а Петър усети радост в сърцето си.

The festival was successful, and Petър felt joy in his heart.

Той щеше да продължи своите опити, но сега знаеше колко е важен дългът към хората и розите, които украсяваха живота му.

He would continue his experiments, but now he knew how important the duty to the people and the roses that adorned his life was.