Студентският живот в общежитието на Софийския университет винаги е бил оживен, дори през студените зимни месеци.

Student life in the dormitory of Sofia University was always lively, even during the cold winter months.

По прозорците на стаите вече висяха ярки мартеници, които украсяваха прозорците – символ на надеждата за пролетта.

Bright martenitsi already hung from the windows of the rooms, decorating them - a symbol of hope for spring.

Там, сред учебниците, стреса и надеждата за бързо оздравяване, се намираха Михаил и Весела.

There, among the textbooks, stress, and hope for a quick recovery, were Mihail and Vesela.

Михаил се бореше със силен грип.

Mihail was battling a severe flu.

Той бе четвъртокурсник по медицина и пред него стоеше важен изпит.

He was a fourth-year medical student facing an important exam.

Учебниците му бяха разпръснати навсякъде из стаята, но той нямаше сили дори да ги погледне.

His textbooks were scattered all over the room, but he didn't even have the strength to glance at them.

Чустваше се отпаднал и притиснат от времето.

He felt weary and pressed for time.

Весела, неговата съквартирантка, бе студентка по литература.

Vesela, his roommate, was a literature student.

Тя обичаше българския фолклор и беше истински развълнувана за празника на Баба Марта.

She loved Bulgarian folklore and was genuinely excited about the Baba Marta holiday.

Виждайки колко зле се чувства Михаил, тя реши да внесе топлина и радост в иначе студените му дни.

Seeing how poorly Mihail felt, she decided to bring warmth and joy to his otherwise cold days.

Всеки ден, докато се грижеше за горещия му чай, тя му разказваше истории за Баба Марта и значението на мартениците.

Every day, while preparing his hot tea, she would tell him stories about Baba Marta and the significance of the martenitsi.

Отначало Михаил се дразнеше.

Initially, Mihail was irritated.

Умът му бе обзет от мисли за изпита, а кихавиците и кашлицата му не спираха.

His mind was consumed with thoughts about the exam, and his sneezing and coughing wouldn't cease.

Но с времето той забеляза, че докато слуша историята, не се чувства толкова зле.

But over time, he noticed that while listening to the story, he didn't feel so bad.

Веднъж, когато Весела му разказа как Баба Марта носи пролетта и здравето, Михаил я погледна със светнали очи.

Once, when Vesela told him how Baba Marta brings spring and health, Mihail looked at her with shining eyes.

Този ден той й позволи да украсява прозореца със своите мартеници.

That day, he allowed her to decorate the window with her martenitsi.

Весела винаги бе усмихната и никога не се отказваше.

Vesela was always smiling and never gave up.

"Не можеш само да учиш, трябва и да живееш," каза му тя веднъж с нежност в гласа.

"You can't just study, you have to live too," she once said to him with tenderness in her voice.

Михаил се замисли.

Mihail reflected.

Реши да се довери на позитивната й енергия.

He decided to trust her positive energy.

Двамата започнаха да правят кратки почивки за сладки приказки и тесни абсорбиращи разходки около общежитието, въпреки че Люлин бе покрит с ледена снежна покривка.

The two began to take short breaks for sweet conversations and walks around the dormitory, even though Lyulin was covered with an icy blanket of snow.

С всеки изминал ден Михаил забелязваше промяна в себе си.

With each passing day, Mihail noticed a change in himself.

Той започна да се чувства по-здрав и спокоен.

He began to feel healthier and more at ease.

Наслади се на историите на Весела и прие, че трябва да намери баланс между ученето и почивката.

He enjoyed Vesela's stories and accepted that he needed to find a balance between studying and resting.

Накрая, когато най-важният ден бе на прага му, Михаил се чувстваше подготвен и уверен.

Finally, when the most important day was upon him, Mihail felt prepared and confident.

Благодарение на Весела и малките й усилия да внесе пролет в сърцето му, той успя да пребори болестта и да посрещне изпита с нова енергия.

Thanks to Vesela and her small efforts to bring spring into his heart, he managed to overcome the illness and face the exam with renewed energy.

Михаил осъзна, че здравето не е само физическо състояние.

Mihail realized that health is not just a physical condition.

То е и в душата, и в радостта, която идва от споделените моменти.

It is also in the soul and in the joy that comes from shared moments.

Учи се не само с учебниците, но и от хората около него.

He learned not just from textbooks, but from the people around him.

Когато се вгледа в лицето на Весела, той почувства дълбока благодарност и обеща на себе си да пази този урок за цял живот.

When he looked into Vesela's face, he felt deep gratitude and promised himself to keep this lesson for a lifetime.