В Окръжния студентски общежитие на Софийския университет, зимният вятър играеше със сняг, сякаш рисуваше своята собствена картина на прозорците.

In the Окръжния student dormitory of Софийския университет, the winter wind played with the snow, as if painting its own picture on the windows.

В тази мистична атмосфера, странен звук се разнасяше из коридорите — лека ритмична почукване, което не спираше.

In this mystical atmosphere, a strange sound echoed through the corridors—a light rhythmic tapping that wouldn't stop.

Беше като че ли самото общежитие имаше тайна.

It was as if the dormitory itself held a secret.

Веселин беше студент по инженерство.

Веселин was an engineering student.

Той обичаше логиката и фактите, но беше смутен.

He loved logic and facts, but he was disturbed.

Звукът го изваждаше от концентрация и го лишаваше от сън преди важните изпити.

The sound pulled him out of concentration and deprived him of sleep before important exams.

Борис, съквартирант на Веселин, изучаваше философия.

Борис, Веселин's roommate, studied philosophy.

Спеше дълбоко и обикновено не се вълнуваше от шумове.

He slept deeply and usually wasn't bothered by noises.

Но дори и той вече не можеше да игнорира неспокойната мелодия на нощта.

But even he could no longer ignore the restless melody of the night.

Аня беше студентка по изкуства, живееше през няколко стаи от тях.

Аня was an art student who lived a few rooms away from them.

Тя обичаше да изследва нещата и бе решена да разгадае загадката на звука.

She loved to explore things and was determined to solve the mystery of the sound.

Веселин тайно изпитваше чувства към нея, но досега все не намираше смелост да направи първата стъпка.

Веселин secretly harbored feelings for her, but until now he had never found the courage to make the first move.

Една вечер Веселин се престраши.

One evening, Веселин gathered his courage.

Подтикнат от любопитството на Аня, той я покани да му помогне да разгадаят мистерията.

Spurred by Аня's curiosity, he invited her to help solve the mystery.

Решиха да наблюдават общата стая нощем.

They decided to monitor the common room at night.

"Трябва да разберем откъде идва", каза Веселин с усмивка, когато я срещна.

"We need to find out where it's coming from," Веселин said with a smile when he met her.

Те седяха в общата стая, облечени топло.

They sat in the common room, warmly dressed.

Започнаха тихо да си говорят, а ритмичната почукване ги обгръщаше.

They began to talk quietly, with the rhythmic tapping enveloping them.

Часовете минаваха и разговорите им ставали все по-интимни.

Hours passed, and their conversations grew more intimate.

Веселин се чувстваше по-уверен.

Веселин felt more confident.

Тъкмо когато часовникът удари полунощ, те чуха нещо от радиатора.

Just as the clock struck midnight, they heard something from the radiator.

Аня се наведе напред, очите ѝ блестяха от вълнение.

Аня leaned forward, her eyes shining with excitement.

"Това е радиаторът!

"It's the radiator!"

", изрече тя с усмивка.

she exclaimed with a smile.

Направили нова проверка и видели, че след скорошна поддръжка, старият радиатор създавал нови вибрации.

After a closer inspection, they found that following recent maintenance, the old radiator was creating new vibrations.

Произшествието беше разкрито.

The mystery was solved.

Веселин дълго я наблюдаваше, после тихо попита: "Аня, ще бъдеш ли моя Валентинка?

Веселин watched her for a long time, then quietly asked, "Аня, will you be my Valentine?"

" Тя се усмихна и кимна, топлина заля сърцата им.

She smiled and nodded, warmth filling their hearts.

Така мистерията беше разрешена.

Thus, the mystery was resolved.

Почукването спря, но ново начало започна за Веселин и Аня.

The tapping stopped, but a new beginning started for Веселин and Аня.

Веселин вече знаеше, че понякога, тайните водят до нещо по-красиво.

Веселин now knew that sometimes, secrets lead to something more beautiful.

С натрупаната смелост, той осъзна, че рисковете си струват, особено когато водят към нова връзка.

With newfound courage, he realized that taking risks is worth it, especially when they lead to a new relationship.

Снегът продължаваше да играе навън, но в сърцата на Веселин и Аня вече бе пролет.

The snow continued to play outside, but in the hearts of Веселин and Аня, it was already spring.