На Витоша зима беше обхванала всичко с меко бяло покривало.

Winter had wrapped everything on Vitosha in a soft white blanket.

Дърветата стояха голи, обрамчени с ледени висулки.

The trees stood bare, framed with icy icicles.

Пътеката пред тях се губеше сред снежната тишина.

The path ahead of them disappeared into the snowy silence.

В ниското, София изглежда като кристална снежна топка.

Down below, Sofia looked like a crystal snow globe.

Виктор вървеше малко по-напред, поглеждайки назад към Елена и Николай.

Victor was walking a little ahead, glancing back at Elena and Nikolay.

Днес беше студено, но духът му беше бодър.

It was cold today, but his spirit was lively.

Обичаше планината и разходките в нея.

He loved the mountain and hiking in it.

Знаеше обаче, че Елена изглежда уморена напоследък.

However, he knew that Elena seemed tired lately.

Елена крачеше с труд, но упорито.

Elena trudged on with difficulty, but persistently.

Не искаше да остава вкъщи.

She didn't want to stay home.

Не днес.

Not today.

Тя гледаше към върха, определяйки си малки цели, стъпка след стъпка.

She kept her eyes on the peak, setting herself small goals, step by step.

Изпотяваше се, но студеният въздух я освежаваше.

She was sweating, but the cold air refreshed her.

Знаеше, че трябва да внимава.

She knew she had to be careful.

Криеше здравословен проблем, но не искаше приятелите ѝ да знаят.

She was concealing a health issue, but she didn't want her friends to know.

Искаше да изглежда силна.

She wanted to appear strong.

Николай беше нов в групата, но усещаше, че нещо не е наред.

Nikolay was new to the group, but he sensed something was wrong.

Следеше Елена с поглед.

He kept an eye on Elena.

Забеляза как спира често. Говореше малко, но той беше нащрек.

Noticing how often she stopped, he spoke little, but remained vigilant.

Виктор му беше разказал за техните планински приключения.

Victor had told him about their mountain adventures.

И Николай знаеше колко грижа проявява Виктор.

And Nikolay knew how much care Victor showed.

Краткият звук от падане бързо прекъсна мислите на Николай.

The short sound of a fall quickly interrupted Nikolay's thoughts.

Елена лежеше на пътеката.

Elena was lying on the path.

Виктор вече беше до нея, а Николай се втурна след него.

Victor was already beside her, and Nikolay rushed after him.

Лицето ѝ бе бледо, а дишането - тежко.

Her face was pale, and her breathing was heavy.

Приятелите за миг се спогледаха.

The friends exchanged glances for a moment.

Трябваше да решат.

They had to decide.

"Трябва да я свалим веднага," каза Виктор спокоен, но гласът му издаваше тревога.

"We need to get her down immediately," said Victor, calm but with a voice full of concern.

"Съгласен съм," отвърна Николай.

"I agree," replied Nikolay.

Без да губят време, внимателно взеха Елена и я повлякоха надолу по пътеката.

Without wasting time, they carefully picked up Elena and dragged her down the path.

В главата на Виктор въпросите бушуваха.

Questions swirled in Victor's mind.

Какво ѝ криеше?

What was she hiding?

Защо не каза нищо навреме?

Why hadn't she said anything in time?

Но сега важното беше да са бързи.

But now, the important thing was to be quick.

Снегът под краката им скърцаше.

The snow crunched beneath their feet.

Всичко наоколо беше застинало, а времето сякаш също спряло.

Everything around was frozen, and time seemed to have stopped as well.

Виктор и Николай работеха в синхрон, подкрепяйки се един друг.

Victor and Nikolay worked in sync, supporting each other.

След известно време стигнаха в подножието, където ги чакаха помощни служби.

After some time, they reached the base, where rescue services were waiting for them.

Елена беше откарана в болницата.

Elena was taken to the hospital.

Виктор остана с нея, докато лекари се погрижиха за нея.

Victor stayed with her as doctors took care of her.

Николай стискаше ръката на Виктор, вдъхвайки му кураж.

Nikolay squeezed Victor's hand, giving him courage.

"Ще се оправи," каза Николай уверено.

"She'll be okay," said Nikolay confidently.

След няколко часа се потвърди.

A few hours later, it was confirmed.

Елена беше стабилна, но ще трябва сериозно внимание и време.

Elena was stable, but she would require serious attention and time.

"Съжалявам, че ви притесних," каза тя слабо, когато дойде в съзнание.

"I'm sorry I worried you," she said weakly when she regained consciousness.

"Трябваше да ни кажеш," отвърна Виктор меко.

"You should have told us," replied Victor gently.

"Тук сме заедно, не си сама."

"We're here together, you're not alone."

Елена осъзна, че бремето на тайната беше по-тежко от самата болест.

Elena realized that the burden of the secret had been heavier than the illness itself.

Сега имаше помощта на истински приятели.

Now she had the support of true friends.

Събитието остави следа у всички.

The event left its mark on everyone.

Виктор си обеща да бъде по-внимателен към тихите сигнали на хората около него.

Victor promised himself to be more attentive to the subtle signals of those around him.

Елена вече не се страхуваше да покаже слабост, знаейки, че с такова приятелство никога няма да пада сама.

Elena no longer feared showing weakness, knowing that with such friendship, she would never fall alone.