Селцето в Родопите беше като сцена от зимна приказка.

The village in the Родопите was like a scene from a winter fairy tale.

Бяха дни на очакване и празнично настроение, защото скоро щеше да дойде Баба Марта.

These were days of anticipation and festive mood because soon Баба Марта would arrive.

Малки снежинки леко се трупаха по керемидите на къщите, а децата играеха в снега с червени бузи и широки усмивки.

Tiny snowflakes gently accumulated on the roofs of the houses, and the children played in the snow with rosy cheeks and wide smiles.

В тази белоснежна картина, група ученици се събраха за специално училищно пътешествие.

In this snowy picture, a group of students gathered for a special school trip.

Сред тях беше Зоран – тихо и любознателно момче, който скоро се бе преместил в България.

Among them was Зоран—a quiet and curious boy who had recently moved to България.

Той обичаше историята и традициите, но се притесняваше да говори пред другите.

He loved history and traditions, but was nervous about speaking in front of others.

Катя, тяхната учителка, вярваше силно в значението на културното наследство.

Катя, their teacher, strongly believed in the importance of cultural heritage.

До нея винаги беше Мила – енергично и приказливо момиче, което често водеше класа в забавните дейности.

Always by her side was Мила—an energetic and talkative girl who often led the class in fun activities.

Когато пристигнаха в малката работилница за занаяти, въздухът беше натежал от аромата на восък и прясно изтъкани платове.

When they arrived at the small craft workshop, the air was heavy with the aroma of wax and freshly woven fabrics.

Децата се събраха, за да научат за българските занаяти и традиции.

The children gathered to learn about Bulgarian crafts and traditions.

Катя започна да разказва за Баба Марта, а децата с интерес се взираха към нея.

Катя began telling them about Баба Марта, and the children listened intently.

Зоран тайно мечтаеше да покаже на съучениците си, че може да бъде интересен и че има какво да сподели.

Зоран secretly dreamed of showing his classmates that he could be interesting and had something to share.

Той се беше подготовил и научил стара легенда за Баба Марта, която искаше да разкаже.

He had prepared and learned an old legend about Баба Марта, which he wanted to tell.

В главата му мислите се блъскаха с притеснение – дали ще го разберат?

In his head, thoughts were swirling with anxiety—would they understand him?

Ще му се подиграват ли заради акцента?

Would they tease him for his accent?

Сърцето му туптеше като малко барабанче, когато се надигна и каза: „Искам да ви разкажа една история за Баба Марта.

His heart was beating like a small drum as he stood up and said, "I want to tell you a story about Баба Марта."

“ Всички погледи се насочиха към него, а ръцете му се превръщаха в ледени кубчета.

All eyes turned towards him, and his hands turned into icy cubes.

Но той събра смелост и започна да разказва.

But he gathered his courage and began to speak.

Разказа беше за Баба Марта, която носи пролетта, но изпитва ревност към братята си, февруари и април, които се опитват да я надминат със своите умения.

The story was about Баба Марта, who brings spring but feels jealousy towards her brothers, февруари and април, who try to outshine her with their skills.

Малка тишина последва последната му дума.

A small silence followed his last word.

И после – аплодисменти.

And then—applause.

Мила скочи и извика: „Това беше страхотно, Зоран!

Мила jumped up and exclaimed, "That was amazing, Зоран!"

“Усмивка се разля по лицето на Зоран.

A smile spread across Зоран's face.

За пръв път усети топлина не само от подготвителната печка в работилницата, но и в сърцето си.

For the first time, he felt warmth not just from the heater in the workshop, but also in his heart.

Знаеше, че е направил първата крачка към нови приятелства.

He knew he had taken the first step toward new friendships.

От този ден, Зоран вече не се страхуваше от думите, а ги приемаше като мост към връзките, които изграждаше.

From that day, Зоран was no longer afraid of words but embraced them as a bridge to the connections he was building.

Така в малката, снежна работилница в Родопите, Зоран откри, че смелостта и желанието да споделяш своите интереси, може да отвори врати към нови приятелства.

Thus, in the small, snowy workshop in the Родопите, Зоран discovered that courage and the desire to share his interests could open the doors to new friendships.

Той намери не само стимул за своите знания, но и някой, с когото да ги сподели.

He found not only a stimulus for his knowledge but also someone with whom to share them.