Борис винаги мечтаеше за велики приключения.

Boris always dreamed of great adventures.

Той беше решил да изкачи Рила през зимата.

He had decided to climb Rila during the winter.

Не заради прослава, а за себе си.

Not for fame, but for himself.

Въпреки предупрежденията на приятелите си, че зимата ще е трудно време, Борис остана решен.

Despite his friends' warnings that winter would be a difficult time, Boris remained determined.

Рила манастир беше в основата на величествените Рила планини.

Rila Monastery was at the base of the majestic Rila mountains.

Всичко беше покрито с дебел слой сняг.

Everything was covered with a thick layer of snow.

Дърветата стояха като тихи пазачи на този замръзнал свят.

The trees stood like silent guardians of this frozen world.

Елена и Петър се грижеха за манастира.

Elena and Petar took care of the monastery.

За тях всеки затъмнен ден бе същият.

For them, every dim day was the same.

Те рядко виждаха посетители през зимата.

They rarely saw visitors during the winter.

Но днес денят щеше да бъде различен.

But today the day would be different.

Борис започна изкачването рано сутринта.

Boris began the climb early in the morning.

Студеният въздух беше остър и трудно за вдишване.

The cold air was sharp and hard to breathe.

Всеки стъпка ставаше все по-тежка с изкачването.

Every step became heavier with the ascent.

Надеждите му бяха големи, но не след дълго започнаха признаците на височинната болест.

His hopes were high, but not long after, the signs of altitude sickness began to show.

Болка в главата, замайване, и слабост в тялото му.

Headache, dizziness, and weakness in his body.

Той игнорира всичко това.

He ignored all of this.

"Трябва да продължа," мислеше си той.

"I must continue," he thought to himself.

Но зимата не прощаваше.

But winter did not forgive.

Борис знаеше, че нещо не е наред.

Boris knew something was wrong.

В един момент, снегът под краката му сякаш се раздвижи.

At one moment, the snow under his feet seemed to move.

Главата му се завъртя, и той се свлече на земята.

His head spun, and he collapsed to the ground.

Няколко секунди съзнание, след това тишина.

A few seconds of consciousness, then silence.

Елена и Петър, които тъкмо подготвяха съоръженията в манастира, забелязаха бледа фигура в снега.

Elena and Petar, who were just preparing the facilities in the monastery, noticed a pale figure in the snow.

Без да губят време, те се затичаха към него.

Without wasting time, they ran to him.

Борис лежеше неподвижно, заобиколен от снежна прегръдка.

Boris lay motionless, surrounded by a snowy embrace.

Двамата внимателно го изтеглиха в сградата и му предоставиха топлина и безопасност.

The two of them carefully pulled him into the building and provided him with warmth and safety.

Борис се събуди в уютна стая, огряна от топлината на печката.

Boris woke up in a cozy room, illuminated by the warmth of the stove.

Слабото му тяло все още се бореше, но той знаеше, че беше сред приятели.

His weak body was still struggling, but he knew he was among friends.

"Глупаво беше," прошепна той със съжаление.

"It was foolish," he whispered with regret.

Елена се усмихна спокойно.

Elena smiled calmly.

"Важното е, че си жив.

"The important thing is that you're alive.

На планината не трябва да се подценява.

The mountain must not be underestimated."

"Петър добави: "Винаги разчитай на тялото си повече отколкото на главата си.

Petar added, "Always rely on your body more than your head.

Спасихме те тази зима.

We saved you this winter.

Ти трябва да разбереш, че понякога по-много означава по-добре.

You need to understand that sometimes less is more."

"Борис си тръгна след няколко дни почивка в манастира.

Boris left after a few days of rest in the monastery.

Този път той знаеше, че истинската сила е в това да познаваш границите си и да слушаш своето тяло.

This time he knew that true strength lies in knowing your limits and listening to your body.