В една студена зимна вечер, софиянският въздух беше натежал от очакването на Баба Марта.

On a cold winter evening, the Sofia air was heavy with the anticipation of Baba Marta.

Светлините на града блестяха като звезди, а Националният дворец на културата (НДК) стоеше величествено, сякаш пазеше тайни на векове.

The city's lights sparkled like stars, and the National Palace of Culture (НДК) stood majestically, as if guarding secrets of centuries.

Борислав, Милa и Петко разглеждаха изложбата вътре.

Borislav, Mila, and Petko were exploring the exhibition inside.

Борислав, винаги пълен с идеи и приключения, беше предложил да намерят идеалното място за снимка на фойерверките.

Borislav, always full of ideas and adventures, had suggested they find the perfect spot to photograph the fireworks.

Милa, практична, но с усет за забавление, се съгласи с усмивка.

Mila, practical yet with a sense of fun, agreed with a smile.

А Петко, с плановете си и малко мъгляво чувство на опасност, все пак ги следваше.

And Petko, with his plans and a slight vague sense of danger, nevertheless followed them.

Когато вечерта дойде и тълпите започнаха да се изтеглят, тримата приятели останаха незабелязани в ъгъла с чествания.

When the evening came and the crowds began to disperse, the three friends remained unnoticed in the corner of the celebrations.

НДК потъваше в тишина, а те едва тогава осъзнаха, че са заключени вътре.

The National Palace of Culture sank into silence, and only then did they realize they were locked inside.

Борислав почувства възможност.

Borislav felt an opportunity.

Той предложи да се изкачат до покрива, за да видят фойерверките най-добре.

He proposed they climb up to the roof to see the fireworks at their best.

Милa се съгласи, макар да се тревожеше за алармите, а Петко макар и стреснат, тръгна под влиянието на техните ентусиазъм.

Mila agreed, although she worried about the alarms, and Petko, though startled, went along under the influence of their enthusiasm.

Техният път ги води през големите зали на НДК, които нощем изглеждаха като отражение на бъдещите мечти.

Their path led them through the large halls of the National Palace of Culture, which at night looked like reflections of future dreams.

Всеки звук се усилваше в ехото на безплътните зали.

Every sound was amplified in the echo of the bodiless halls.

Когато най-накрая успяха да достигнат върха, Борислав случайно задейства автоматично съобщение.

When they finally managed to reach the top, Borislav accidentally triggered an automatic message.

Ехо от стоманен глас се разнесе из празните коридори: „Навлизате в забранена зона”.

An echo of a metallic voice resounded through the empty corridors: "You are entering a restricted area."

Тримата приятели се спогледаха в паника.

The three friends looked at each other in panic.

За късмет, един охранител, на име Димитър, ги намери точно преди да изгубят надежда.

Luckily, a security guard named Dimitar found them just before they lost hope.

Той се усмихна благосклонно: "Виждам, и вие искате да видите фойерверките.

He smiled kindly, "I see you also want to see the fireworks."

" Димитър ги придружи до покрива, където те имаха невероятна гледка към празничната нощ.

Dimitar escorted them to the roof, where they had an incredible view of the festive night.

Докато цветните експлозии осветяваха небето, Борислав осъзна значението на малко предпазливост.

As the colorful explosions lit up the sky, Borislav realized the importance of a little caution.

Милa се наслаждаваше на непланираното приключение, а Петко, с усмивка, си помисли, че понякога е хубаво да се отпуснеш.

Mila enjoyed the unplanned adventure, and Petko, with a smile, thought that sometimes it's nice to let go.

Когато всичко свърши, Димитър ги изпрати на изхода с усмивка и пожелание за весела Баба Марта.

When it was all over, Dimitar sent them off at the exit with a smile and a wish for a happy Baba Marta.

Тази приключенска нощ в НДК никога нямаше да бъде забравена.

That adventurous night in the National Palace of Culture would never be forgotten.