В снежната пустош на София, звукът от сигнал разцепваше зимния въздух.

In the snowy wasteland of София, the sound of a signal pierced through the winter air.

Скитници и оцелели в тази опустошена земя все още помнеха времената на мир и топлина.

Wanderers and survivors in this devastated land still remembered times of peace and warmth.

Сега, сред рухнали сгради и заледени улици, само най-силните намираха начин да оцелеят.

Now, among collapsed buildings and icy streets, only the strongest found a way to survive.

Ивайло трепереше, но не от студ, а от вълнение.

Ивайло was trembling, but not from the cold, rather from excitement.

Той бе открил странен сигнал, който идваше от стара радиокула извън града.

He had discovered a strange signal coming from an old radio tower outside the city.

Откакто бе прихванал звука на своята стара радиостанция, мисълта да намери източника не му даваше мира.

Ever since he picked up the sound on his old radio, the thought of finding the source gave him no rest.

Петя, неговата спътница, вървеше до него.

Петя, his companion, walked beside him.

Тя беше по-практична.

She was more practical.

"Защо смееш живота си за нещо, което може да е капан?

"Why risk your life for something that could be a trap?"

" питаше често тя.

she often asked.

"Може би има нещо от полза там," отговаряше Ивайло.

"Maybe there's something useful there," Ивайло would reply.

"Радиокулата може да ни даде ключ за възстановяване на контакт с останалия свят.

"The radio tower might give us the key to reconnect with the rest of the world."

"С всяка крачка към кулата, те усещаха тежестта на снежната зима.

With each step towards the tower, they felt the weight of the snowy winter.

Въздухът беше остър като нож, но тяхната решителност ги водеше напред.

The air was sharp like a knife, but their determination led them onward.

Докато вървяха, внимателно избягваха други скитници, които често бяха опасни.

As they walked, they carefully avoided other wanderers, who were often dangerous.

Накрая, те достигнаха кулата, която стоеше висока и величествена, обрасла с износени антени и ръждясали кабели.

Finally, they reached the tower, which stood tall and majestic, covered in worn antennas and rusty cables.

Пред нея стоеше мълчалив човек, облечен в дебела, изпокъсана дреха.

In front of it stood a silent man, dressed in a thick, tattered garment.

Това беше Лъчезар, известен като самотник с познания за технологиите.

This was Лъчезар, known as a loner with knowledge of technology.

"Вие сте дошли за сигнала, нали?

"You've come for the signal, haven't you?"

" попита той с леко усмихнато лице.

he asked with a slightly smiling face.

Лъчезар ги заведе вътре, където показа оборудването си, покрито с прах.

Лъчезар led them inside, where he showed his dust-covered equipment.

"Сигналът трябваше да привлече оцелели към безопасно място," обясни той.

"The signal was meant to attract survivors to a safe place," he explained.

"Но захранването на кулата е на изчерпване.

"But the power supply to the tower is running low."

"Ивайло заедно с Петя и Лъчезар запретнаха ръкави.

Ивайло along with Петя and Лъчезар rolled up their sleeves.

Времето обаче минаваше бързо.

However, time was running fast.

С усилия и малко късмет, те успяха да ремонтират повреденото захранване.

With effort and a bit of luck, they managed to repair the damaged power supply.

Сега беше моментът да изпратят сигнал за спасение на другите.

Now it was time to send a rescue signal to others.

Миг на тишина, последван от искрена радост.

A moment of silence, followed by genuine joy.

Думите летяха през радио вълните, призовавайки към нова надежда.

Words flew through radio waves, calling for new hope.

Петя се усмихна за пръв път от много време.

Петя smiled for the first time in a long time.

Ивайло усети, че може би светът не е толкова самотен, колкото изглеждаше.

Ивайло felt that perhaps the world wasn't as lonely as it seemed.

В снежната тишина на вечерта, тримата герои създадоха ново начало.

In the snowy silence of the evening, the three heroes forged a new beginning.

Надеждата за по-добро утре ставаше все по-реална.

The hope for a better tomorrow became increasingly real.

Лъчезар, с неговото знание, и Петя, с нейния здрав разум, бяха доказали на Ивайло, че само заедно може да преодолее предизвикателствата на тази нова ера.

Лъчезар, with his knowledge, and Петя, with her common sense, proved to Ивайло that only together could they overcome the challenges of this new era.