Снегът падна нежно върху Витошка, а топлината в кафенето сякаш обгръщаше Борис като прегръдка.

The snow fell gently on Витошка, and the warmth in the café seemed to envelop Борис like a hug.

Беше Йордановден.

It was Йордановден.

Весел глъч и аромат на прясно сварено кафе изпълваха въздуха.

Merry chatter and the aroma of freshly brewed coffee filled the air.

Стъпвайки в кафенето, Борис огледа познатите лица на Николина и Стоян.

Stepping into the café, Борис glanced at the familiar faces of Николина and Стоян.

Тримата се събраха около малка маса до прозореца, където снежинките бяха залепнали.

The three gathered around a small table by the window, where snowflakes had stuck.

Николина се усмихна широко, говорейки за традициите на деня, докато Стоян мълчаливо кимаше.

Николина smiled broadly, talking about the day's traditions, while Стоян nodded silently.

Внезапно, когато Борис вдигна палтото си, за да го остави на столчето, нещо шепнешком падна от джоба му.

Suddenly, when Борис lifted his coat to place it on the chair, something slipped from his pocket with a whisper.

Това беше бележка – загадъчна, написана с код, който не беше виждал от години.

It was a note—mysterious, written in a code he hadn't seen in years.

Борис се приведе, прибра бележката тихо и обърна поглед към приятелите си.

Борис bent down, quietly picked up the note, and looked at his friends.

Дали беше шега от Николина или сериозно послание от Стоян?

Was it a joke from Николина or a serious message from Стоян?

Или нещо по-опасно?

Or something more dangerous?

Неговото сърце затуптя по-бързо, спомняйки си за дни, когато работеше в криптология.

His heart began to race as he remembered the days when he worked in cryptology.

Сега пред Борис стоеше избор.

Now, Борис faced a choice.

Да попита приятелите си или да разкодира сам.

To ask his friends or decode it himself.

Избра второто.

He chose the latter.

Докато разговорът течеше, Борис, под предлог, че търси запалка, извади бележката.

While the conversation flowed, Борис, under the pretense of searching for a lighter, pulled out the note.

Започна тихичко да анализира кода.

He quietly began to analyze the code.

Часовете минаваха, хората идваха и си отиваха.

Hours passed, people came and went.

Постепенно от разбърканите символи изплува смисъл – предупреждение за опасност, насочена към тяхната група.

Gradually, from the jumbled symbols, meaning emerged—a warning of danger aimed at their group.

Със сърце, изпълнено с напрежение, Борис реши да им каже.

With a heart filled with tension, Борис decided to tell them.

"Приятели," започна той, "мисля, че трябва да знаете нещо важно.

"Friends," he began, "I think you need to know something important."

" Гласът му беше твърд, но тревожността му не оставаше скрита.

His voice was firm, but his anxiety was not hidden.

Разказа им всичко - за бележката, за кода и за безпокойството си.

He told them everything—about the note, the code, and his concern.

Николина и Стоян реагираха с изненада, но подкрепиха Борис.

Николина and Стоян reacted with surprise but supported Борис.

Решиха да работят заедно, за да разкрият източника на заплахата.

They decided to work together to uncover the source of the threat.

Проправиха си път през ребуси, координираха усилия и завоюваха победа над неизвестната опасност.

They navigated through puzzles, coordinated efforts, and triumphed over the unknown danger.

В края на този изпитателен ден, Борис се чувстваше променен.

At the end of this challenging day, Борис felt changed.

Доверието между тях укрепи, а миналите му тайни по-малко тежаха на раменете му.

The trust among them strengthened, and his past secrets weighed less on his shoulders.

Той усети нова близост с Николина и Стоян, която дори снегът навън не можеше да охлади.

He sensed a new closeness with Николина and Стоян, which not even the snow outside could cool.