Снежинките полека покриваха земята около Витоша.

The snowflakes slowly covered the ground around Vitosha.

Въздухът беше мразовит и свеж, миришеше на зима.

The air was frosty and fresh, smelling of winter.

Люба и Йорданка стояха на началната точка на своята зимна екскурзия.

Lyuba and Yordanka stood at the starting point of their winter trek.

Пълничките снежни облаци изпълваха небето.

The plump snow clouds filled the sky.

"Това ще бъде забавно," каза Йорданка, търкайки ръце за топлина.

"This will be fun," said Yordanka, rubbing her hands for warmth.

Тя обичаше предизвикателствата.

She loved challenges.

Люба усмихнато кимна, но вътрешно се състезаваше със своите мисли.

Lyuba nodded with a smile but was internally racing with his thoughts.

Днес искаше да й каже колко много я обича.

Today he wanted to tell her how much he loved her.

Още от малки те бяха приятели, но емоциите му за нея сега бяха много повече.

They had been friends since childhood, but his feelings for her now were much more.

Те тръгнаха по пътека, която зимата беше направила загадъчна.

They set off on a path that winter had made mysterious.

Снегът мълчаливо пращаше под техните стъпки.

The snow silently crunched beneath their steps.

Ледените висулки се люшкаха леко под клони на дърветата, като кристални украшения.

The icicles swung gently under the tree branches like crystal ornaments.

След час качване, времето внезапно се промени.

After an hour of climbing, the weather suddenly changed.

Сняг започна да пада обилно, видимостта намаляваше.

Snow began to fall heavily, and visibility decreased.

Йорданка усети как страхът за изгубване пълзи в нея.

Yordanka felt the fear of getting lost creeping in.

"Люба, дали знаеш къде сме?

"Lyuba, do you know where we are?"

" попита тя, оглеждайки се несигурно.

she asked, looking around uncertainly.

Люба също усещаше безпокойство.

Lyuba also felt uneasy.

Но трябваше да остане спокоен.

But he had to stay calm.

"Не се тревожи", каза той.

"Don't worry," he said.

"Всичко ще бъде наред.

"Everything will be fine."

"Продължиха нататък, но снегът ги заслепяваше.

They continued on, but the snow was blinding them.

В един момент краката на Йорданка я поведоха в грешна посока.

At one point, Yordanka's feet led her in the wrong direction.

Когато осъзнаха, че са извън пътеката, сърцето й се ускори.

When they realized they were off the path, her heart raced.

"Какво ще правим сега?

"What are we going to do now?"

" изрече тя.

she uttered.

Люба знаеше, че няма време за паника.

Lyuba knew there was no time for panic.

Трябваше да я успокои и да я води.

He had to calm her and lead the way.

"Довери ми се," каза той уверено.

"Trust me," he said confidently.

И те започнаха да следват своите стъпки назад.

And they began to follow their footsteps back.

Скоро намериха малка горска хижа, укрита сред дърветата.

Soon they found a small forest cabin, hidden among the trees.

Бързо влязоха вътре, треперещи от студ.

They quickly entered, shivering from the cold.

Вътре беше топло, имаше огън в стара печка.

Inside it was warm; there was a fire in an old stove.

Те се сгушиха, впускайки очите си спокойствие.

They snuggled, allowing their eyes to find peace.

Люба почувства, че това е моментът.

Lyuba felt this was the moment.

Сега, когато бяха в безопасност, знаеше, че не трябва да чака повече.

Now, when they were safe, he knew he shouldn't wait any longer.

"Йорданке, искам да ти кажа нещо," започна той, гледайки я в очите.

"Yordanka, I want to tell you something," he began, looking into her eyes.

Тя го изслуша внимателно.

She listened attentively.

"Знам, че сме добри приятели, но за мен ти си нещо повече.

"I know we are good friends, but you mean something more to me.

Обичам те.

I love you."

" Усещаше как пулсът му се ускорява.

He felt his pulse quicken.

Йорданка се усмихна, топлотата на неговите думи разбуди в нея нови чувства.

Yordanka smiled, the warmth of his words awakened new feelings in her.

"Благодаря ти, че ми довери.

"Thank you for trusting me.

Аз също те обичам, Люба.

I love you too, Lyuba."

" И това сякаш разтопи ледените стени между тях.

And it seemed to melt the icy walls between them.

Те останаха в хижата, докато бурята не утихна.

They stayed in the cabin until the storm passed.

Когато снегът намаля, двамата знаеха, че са открили нещо специално в сърцата си.

When the snow subsided, they both knew they had discovered something special in their hearts.

Люба беше по-спокоен и уверен, а Йорданка се научи да вярва и на други.

Lyuba was calmer and more confident, and Yordanka learned to trust others as well.

Въобще, тяхната зимна разходка из Витоша завърши като начало на нещо красиво и ново.

Overall, their winter walk through Vitosha turned out to be the beginning of something beautiful and new.