Зимното утро на Витошка беше приказно.

The winter morning on Витошка was magical.

Светлините блестяха като звезди в нощната тъмнина, а ароматът на печени кестени ухаеше от уличните щандове.

The lights shone like stars in the night darkness, and the aroma of roasted chestnuts wafted from the street stalls.

Улицата беше оживена и празнична, изпълнена с радост и вълнение за настъпващата Коледа.

The street was lively and festive, filled with joy and excitement for the upcoming Christmas.

Мила, Николай и Валентина се разхождаха по булеварда, оглеждайки красивите витрини.

Мила, Николай, and Валентина strolled along the boulevard, admiring the beautiful shop windows.

Мила се опитваше да забрави за предстоящите изпити и натиска в университета, желаейки да се наслади на момента с приятелите си.

Мила was trying to forget about her upcoming exams and the pressure at the university, wishing to enjoy the moment with her friends.

Николай работеше в местно кафе и се тревожеше за подаръците, които не можеше да си позволи.

Николай worked at a local café and was worried about the gifts he couldn't afford.

Валентина беше погълната от мисли за предстоящата си изложба, но също така и нетърпелива за днешната среща.

Валентина was absorbed in thoughts about her upcoming exhibition but was also eager for today's meeting.

Тримата се срещнаха пред високата елха, която сияеше в центъра на Витошка.

The three of them met in front of the tall Christmas tree that shone in the center of Витошка.

Валентина носеше малък пакет, а Николай държеше саморъчно сготвен сладкиш.

Валентина was carrying a small package, while Николай held a homemade cake.

Мила, от своя страна, беше подготвила нещо различно – писма, написани с много любов.

Мила, on her part, had prepared something different—letters written with much love.

Докато си разменяха подаръците, сърцето на Мила туптеше по-бързо.

As they exchanged gifts, Мила's heart beat faster.

„Дали ще харесат писмата?

"Will they like the letters?"

“ – мислеше си тя.

she wondered.

Николай отвори плика и усмивка озари лицето му, докато четеше думите на тяга.

Николай opened the envelope, and a smile lit up his face as he read the heartfelt words.

Валентина почувства топлина в сърцето си, когато прочете писаното от Мила.

Валентина felt warmth in her heart as she read what Мила had written.

– Това е най-прекрасният подарък, – каза Николай, искрено благодарен за искреността и обичта в писмата.

"This is the most wonderful gift," said Николай, sincerely grateful for the honesty and love in the letters.

Валентина добави: – Тези думи ме вдъхновяват и насърчават.

Валентина added, "These words inspire and encourage me."

Мила почувства как тежестта от раменете ѝ отпада.

Мила felt the weight lift from her shoulders.

Тя разбра, че истински важните неща не зависят от стойността на подаръка.

She realized that the truly important things don't depend on the value of the gift.

Важни са любовта и вниманието, което влага в приятелите си.

What matters is the love and attention she invests in her friends.

Тримата стояха на Витошка и се наслаждаваха на преминаващите минувачи и коледните песни.

The three stood on Витошка, enjoying the passing pedestrians and Christmas songs.

В тази зимна вечер те откриха, че най-ценните подаръци са тези, които излизат от сърцето.

On this winter evening, they discovered that the most valuable gifts are those that come from the heart.

С коледната музика, която звучеше навсякъде, и със сладката миризма на греяно вино, Мила, Николай и Валентина се почувстваха свързани не само с празника, но и един с друг – заради истинската и неподправена любов, която споделяха.

With Christmas music playing everywhere and the sweet smell of mulled wine, Мила, Николай, and Валентина felt connected not only to the holiday but also to each other—through the true and genuine love they shared.