Сняг валеше тихо върху улиците на София.

Snow was quietly falling on the streets of София.

Беше навечерието на Коледа и оргоните на децата от сиропиталището "Свети Никола" звучаха и изпълваха околността.

It was Christmas Eve, and the carols of the children from the orphanage "Свети Никола" were echoing through the surroundings.

Сиропиталището беше голяма, стара сграда с дървени подове, които скърцаха под нозете на тези, които вървяха по тях.

The orphanage was a large, old building with wooden floors that creaked under the feet of those who walked on them.

Това бе домът на Николай през последните дванадесет години.

This had been Николай's home for the past twelve years.

Николай беше любопитен и интелигентен момче, но винаги имаше една празнина в сърцето му.

Николай was a curious and intelligent boy, but there was always a void in his heart.

Той искаше да знае повече за своите родители, за семейството, което така и не бе познавал.

He wanted to know more about his parents, about the family he had never known.

Особено сега, когато всички говореха за семейни празници.

Especially now, when everyone was talking about family holidays.

Иванка, ръководителката на сиропиталището, бе строга, но грижовна жена.

Иванка, the head of the orphanage, was a strict but caring woman.

Тя беше много защитна, когато ставаше въпрос за децата, и пазеше строго информацията за тяхното минало.

She was very protective when it came to the children and kept strict confidentiality about their pasts.

Но Николай нямаше да се откаже лесно.

But Николай wasn't going to give up easily.

Една вечер, когато всички други се забавляваха на коледна вечеря, Николай реши да влезе в стаята с архивите.

One evening, while everyone else was enjoying the Christmas dinner, Николай decided to enter the archives room.

Тя беше стара и прашна, скрита зад рядко използвана врата.

It was old and dusty, hidden behind a rarely used door.

Неговото сърце биеше във високия ритъм, като върхът на въпрос с отговор важен.

His heart was pounding with the rhythm akin to the peak of an important question.

Вътре намираше прашни папки и кутии, пълни със спомени, от които никой не бе нуждал.

Inside, he found dusty folders and boxes full of memories no one needed.

Той тършуваше, докато не намери нещо.

He rummaged until he found something.

Малък, ръчно направен орнамент крийше нещо специално – име, което му изглеждаше познато.

A small, handmade ornament hid something special—a name that seemed familiar to him.

Николай почувства, че това е знак.

Николай felt it was a sign.

Докосвайки орнамента, усети топлина и връзка, каквито не бе изпитвал досега.

Touching the ornament, he felt warmth and a connection he had never experienced before.

Докато стоеше там, Иванка го намери.

While he stood there, Иванка found him.

Въпреки че първоначално бе строга, виждайки блясъка в очите му, сърцето й омекна.

Although she was initially stern, seeing the sparkle in his eyes softened her heart.

Тя седна до него и обеща да му помогне да сглоби пъзела от неговото минало, доколкото можеше.

She sat next to him and promised to help him piece together the puzzle of his past as much as she could.

Николай почувства нещо ново.

Николай felt something new.

Не беше само заради откритото, а и заради подкрепата, която получи.

It wasn't just because of what he discovered but also because of the support he received.

Разбра, че семейството може да бъде намерено в хората, които са до теб, че не е нужно то да е кръвно свързано.

He realized that family can be found in the people who are beside you, that it doesn't need to be blood-related.

Празните зали на сиропиталището сега му изглеждаха по-светли и топли.

The once empty halls of the orphanage now seemed brighter and warmer to him.

Там, сред светещите коледни светлини и украсеното дърво, Николай осъзна, че надежда и семейство са две от най-силните сили в живота.

There, among the glowing Christmas lights and the decorated tree, Николай realized that hope and family are two of the strongest forces in life.