Елена влезе в шумния инкубатор с увереност, но в сърцето си носеше тайна тревога.

Елена entered the noisy incubator with confidence, but in her heart, she carried a secret worry.

Светлините святкаха, a гласовете на другите екипи се смесваха в ехо, докато настройваха своите лаптопи.

The lights flashed, and the voices of the other teams echoed as they set up their laptops.

Беше зимно утро, а навън снегът леко покриваше земята.

It was a winter morning, and outside, the snow gently covered the ground.

Коледните светлини украсяваха прозорците, създавайки уютен контраст на студения въздух.

Christmas lights adorned the windows, creating a cozy contrast to the cold air.

Тази сутрин беше особено важна.

This morning was particularly important.

Елена, заедно с колегите си Ивайло и Николай, трябваше да представят своя проект пред инвеститори.

Елена, along with her colleagues Ивайло and Николай, had to present their project to investors.

Тя вярваше в приложението им, но един проблем я притесняваше – мигрените, които я нападнаха в най-неподходящите моменти.

She believed in their application, but one problem troubled her—the migraines that attacked her at the most inopportune times.

Докато преглеждаше последните си бележки, светлината в стаята започна да трепти пред нея.

While reviewing her final notes, the light in the room began to flicker before her.

Болката в главата ѝ се изостри с всяка минута.

The pain in her head intensified with each passing minute.

Зрението ѝ започна да се замъглява.

Her vision started to blur.

Изведнъж Елена осъзна, че няма да може сама.

Suddenly, Елена realized she wouldn't be able to manage alone.

Ивайло и Николай забелязаха как тя се бореше.

Ивайло and Николай noticed how she was struggling.

"Елена, добре ли си?

"Елена, are you okay?"

" - попита Ивайло.

asked Ивайло.

Тя се поколеба, но после отговори искрено: "Имам мигрена и не мога да фокусирам.

She hesitated but then answered honestly, "I have a migraine and can't focus.

Мисля, че трябва да си поделим презентацията.

I think we need to share the presentation."

"Ивайло и Николай не се замислиха два пъти.

Ивайло and Николай didn't think twice.

Всеки от тях пое част от нейните думи и започнаха да обсъждат стратегии за представяне.

Each of them took on part of her words and began discussing strategies for the presentation.

Докато Елена се опитваше да се възстанови, те създадоха план.

While Елена tried to recover, they created a plan.

Когато дойде моментът на презентацията, Елена застана пред инвеститорите, но с подкрепата на своите колеги.

When the time for the presentation came, Елена stood before the investors, but with the support of her colleagues.

Николай говори за техническите детайли, Ивайло добави за бизнеса, а Елена се концентрира върху визията на проекта.

Николай spoke about the technical details, Ивайло added about the business, and Елена concentrated on the project's vision.

Със съвместни усилия те успяха да изглеждат като екип от самото начало.

With joint efforts, they managed to appear as a team from the very beginning.

Инвеститорите останаха впечатлени.

The investors were impressed.

Не само от проекта, но и от начина, по който екипът работеше заедно.

Not only by the project but also by the way the team worked together.

Докато аплодисментите изпълваха залата, Елена осъзна нещо важно.

As applause filled the room, Елена realized something important.

Силата на екипа не е в съвършенството, а в доверието и подкрепата.

The strength of a team is not in perfection, but in trust and support.

След презентацията, докато светлините на коледната украса тихо мигаха, Елена си пожела нещо просто – никога повече да не се опитва да се справя сама, когато има екип до себе си.

After the presentation, while the lights of the Christmas decorations quietly twinkled, Елена wished for something simple—never to try to cope alone again when there's a team beside her.