Снегът тихо падна върху покривите на малките къщички в селото.

The snow quietly fell on the rooftops of the small houses in the village.

Коледните светлини меко осветяваха пътя, водещ към дома на Мира и Цветан.

The Christmas lights softly illuminated the road leading to the home of Мира and Цветан.

Въпреки празничния сезон, атмосферата в дома им беше натегната.

Despite the festive season, the atmosphere in their home was tense.

Цветан седеше на масата в трапезарията, опитвайки се да събере кураж.

Цветан sat at the dining room table, trying to muster the courage.

Пред него бяха разложени всякакви коледни ястия — сарми, капама, тиквеник.

In front of him were various Christmas dishes—сарми, капама, тиквеник.

В камината пламъците се изкачваха нагоре, създавайки приятен уют, но мислите му бяха тежки.

The flames in the fireplace climbed upwards, creating a pleasant coziness, but his thoughts were heavy.

До него седеше Мира, която тихо му стисна ръката за подкрепа.

Next to him sat Мира, who gently squeezed his hand for support.

"Трябва да го направя," помисли си Цветан.

"I have to do it," Цветан thought.

Помисълът за сестра му Елена го ядосваше и натъжаваше едновременно.

The thought of his sister Елена angered and saddened him at the same time.

Бяха минали толкова години в мълчание и неразбирателство между тях.

So many years of silence and misunderstanding had passed between them.

Но Цветан искаше само едно — семейно единство.

But Цветан wanted just one thing—family unity.

Елена пристигна малко по-късно, навлязла в трапезарията с тежък поглед.

Елена arrived a little later, entering the dining room with a heavy look.

Тя също усещаше напрежението и се опитваше да го избута настрана.

She also felt the tension and tried to push it aside.

Семейството започна да се събира около масата.

The family began to gather around the table.

Празничната вечеря започнала, но разговорите бяха насечени и кратки.

The festive dinner had started, but the conversations were fragmented and brief.

Сякаш всички избягваха онази неизречена тема.

It was as if everyone was avoiding the unspoken topic.

Тогава, Цветан се изправи.

Then, Цветан stood up.

Сърцето му биеше бясно.

His heart was pounding wildly.

"Елена," каза той с треперещ глас.

"Елена," he said with a trembling voice.

"Просто искам да кажа, че съжалявам.

"I just want to say that I'm sorry.

За всичко.

For everything.

Искам това да е начало на ново разбиране между нас.

I want this to be the start of a new understanding between us."

"За миг в стаята настъпи мълчание.

For a moment, silence fell over the room.

Очите на Елена бяха изпълнени със смесени емоции.

Елена's eyes were filled with mixed emotions.

"Цветан, не е толкова просто," каза тя, усетяйки напрежението.

"Цветан, it's not that simple," she said, feeling the tension.

Гневът и болката й се събудиха, а разговорът бързо се преобрази в разгорещена дискусия.

Her anger and pain awakened, and the conversation quickly turned into a heated discussion.

Докато другите се смущаваха и напрежението се покачваше, Мира нежно предложи: "Може би след вечеря ще е по-добре да поговорите насаме.

As others felt uncomfortable and the tension rose, Мира gently suggested, "Maybe it would be better to talk privately after dinner."

"Цветан кимна, разбирайки, че този коледен ден няма да доведе до мигновено чудо.

Цветан nodded, understanding that this Christmas day wouldn't lead to an instant miracle.

Но въпреки напрежението, зачатъкът на разбирателство все пак се появи.

But despite the tension, a hint of understanding still appeared.

Те се съгласиха да говорят насаме, след като шумът от вечерята стихне.

They agreed to talk privately once the dinner noise subsided.

След вечерята, Цветан и Елена се отдалечиха от шумния свят на всекидневната и седнаха до камината.

After dinner, Цветан and Елена moved away from the noisy world of the living room and sat by the fireplace.

Разговорът им започна тихо, но и двамата осъзнаха, че няма нищо по-важно от семейството.

Their conversation began quietly, but both realized that nothing was more important than family.

Сякаш малка пукнатина се отваряше в стената межу тях, давайки им надежда за бъдещето.

It was as if a small crack opened in the wall between them, giving them hope for the future.

Мирът можеше да пристигне бавно, но Цветан бе готов да чака.

Peace might come slowly, but Цветан was ready to wait.

Тази Коледа не донесе само подаръци, но и обещание за възстановяване.

This Christmas didn't bring just presents, but also a promise for restoration.

В светлината на камината той осъзна: понякога, куражът се крие в простите думи и желанието да слушаш.

In the light of the fireplace, he realized: sometimes, courage hides in simple words and the willingness to listen.