Зимният вятър свиреше около топлата хижа в снежните Рилски планини.

The winter wind whistled around the warm cabin in the snowy Rila mountains.

Беше Бъдни вечер и всичко бе украсено с ярки светлинки и гирлянди.

It was Christmas Eve, and everything was decorated with bright lights and garlands.

Илия стоеше до прозореца, загледан в белите дъски, които покриваха всичко наоколо.

Iliya stood by the window, gazing at the white boards that covered everything around.

Той осъзнаваше, че бе време да направи нещо с отчуждените отношения със своята сестра Борислава.

He realized it was time to do something about the estranged relationship with his sister Borislava.

Борислава, от своя страна, стоеше до камината и се опитваше да се наслади на уютната атмосфера.

Borislava, on the other hand, stood by the fireplace, trying to enjoy the cozy atmosphere.

Въпреки топлината и празничния дух, в душата ѝ ледът на старите огорчения не желаеше да се стопи.

Despite the warmth and festive spirit, the ice of old grievances in her soul refused to melt.

Илия се обърна към нея, с нежелание в гласа си.

Iliya turned to her, his voice reluctant.

"Борислава, трябва да говорим.

"Borislava, we need to talk."

"Тя кимна, но не спря да гледа огъня.

She nodded but did not stop staring at the fire.

Думите му я накараха да си спомни моментите, когато връзката им бе силна, но същевременно и раните от миналото.

His words made her remember the times when their relationship was strong, yet at the same time, the wounds of the past.

Внезапно светлините в хижата изгаснаха.

Suddenly, the lights in the cabin went out.

Настъпи тишина, прекъсвана само от звукът на огъня.

Silence fell, interrupted only by the sound of the fire.

В тъмнината, те бяха принудени да се изправят един срещу друг.

In the darkness, they were forced to confront each other.

"Много грешки съм направил," заговори Илия, разбирането се прокрадваше в гласа му.

"I’ve made many mistakes," Iliya spoke, understanding creeping into his voice.

"Искам да започнем отново.

"I want us to start over.

Без да помним старите обиди.

Without remembering old grievances."

"Борислава замълча, сърцето ѝ трепереше.

Borislava remained silent, her heart trembling.

Накрая тя отговори тихо, но ясно: "Знам, че и аз имам вина.

Finally, she replied softly but clearly, "I know I have my faults too.

Време е да простим.

It’s time to forgive."

"Докато говореха, огънят хвърляше топла светлина около тях, сякаш благословия за новото начало.

As they spoke, the fire cast a warm light around them, as if blessing their new beginning.

Тишината между тях се изпълни с нова надежда.

The silence between them filled with new hope.

Светлините се върнаха в точното време, за да разкрият усмивките им, и те решиха да обменят подаръци.

The lights returned just in time to reveal their smiles, and they decided to exchange gifts.

Илия подари на Борислава стара семейна снимка в красива рамка, символ на връзката им.

Iliya gave Borislava an old family photo in a beautiful frame, a symbol of their connection.

Тя му подари ръчно изработен шал — знак за топлина и ново начало.

She gave him a handmade scarf—a sign of warmth and a new beginning.

Тази Коледа, в уюта на хижата, те намериха пътя един към друг.

This Christmas, in the comfort of the cabin, they found their way back to each other.

Илия разбра, че да си уязвим е важно за изграждането на истински връзки, а Борислава се научи да открива доброто в усилията му и да преодолява старите болки.

Iliya understood that being vulnerable is essential for building true connections, and Borislava learned to see the good in his efforts and to overcome old pains.

Брат и сестра, отново заедно, готови да посрещнат новите предизвикателства на живота.

Brother and sister, together again, ready to face the new challenges of life.