В Софийската ботаническа градина светът сякаш беше облечен в злато и червено.

In the Sofia Botanical Garden, the world seemed to be dressed in gold and red.

Листата танцуваха надолу, обагряйки пътеките с топли цветове.

Leaves danced downward, coloring the paths with warm hues.

Стоян, Калина и Георги се разхождаха сред редиците растения, наслаждавайки се на красотата на есента.

Stoyan, Kalina, and Georgi strolled among the rows of plants, enjoying the beauty of autumn.

„Вижте този фалинеопис!

"Look at this phalaenopsis!"

“ - възкликна Стоян с уверен глас.

exclaimed Stoyan confidently.

Калина и Георги се спогледаха, впечатлени от увереността му.

Kalina and Georgi glanced at each other, impressed by his confidence.

Стоян винаги искаше да покаже колко знае.

Stoyan always wanted to show how much he knew.

Днес беше решен да ги впечатли.

Today, he was determined to impress them.

„Това е много рядък вид,“ добави той и се усмихна широко.

"It's a very rare species," he added with a wide smile.

То бе обичайно за Стоян да говори уверено за всичко.

It was usual for Stoyan to speak confidently about everything.

Искаше да изглежда умен.

He wanted to appear smart.

Не винаги проверяваше фактите, но увереността му караше приятелите му да се заслушват.

He didn't always check the facts, but his confidence made his friends listen.

Докато разказваше за “редкия вид”, Калина се приближи до растението и вдигна отделен лист.

While he was talking about the "rare species," Kalina approached the plant and picked up a single leaf.

„Стояне,“ каза тя със спокойствие, „това е пластмасово.

"Stoyan," she said calmly, "this is plastic."

“Георги не успя да се спре да се засмее.

Georgi couldn't help but laugh.

И скоро и тримата се смееха.

Soon all three of them were laughing.

Градинарите явно бяха забравили да приберат декоративното растение след някое събитие.

The gardeners had apparently forgotten to put away the decorative plant after some event.

Стоян се изчерви за миг, но бързо осъзна, че не е толкова страшно.

Stoyan blushed for a moment but quickly realized it wasn't so terrible.

Смехът и хубавата компания в топлия есенен ден бяха по-ценни от примера, който искаше да създаде.

Laughter and good company on a warm autumn day were more valuable than the impression he wanted to create.

„Е, днес научихме нещо ново – и пластмасата може да е рядкост“, пошегува се той.

"Well, today we learned something new—plastic can also be rare," he joked.

Калина и Георги кимнаха одобрително.

Kalina and Georgi nodded approvingly.

Слънцето проправяше път през падащите листа, рисувайки златни сенки на земята.

The sun made its way through the falling leaves, painting golden shadows on the ground.

Стоян се усмихна.

Stoyan smiled.

Днес беше хубав ден за разходка и компанията на приятелите беше безценна.

Today was a good day for a walk, and the company of friends was priceless.

Той осъзна, че не е нужно да впечатлява никого – истината и смехът бяха истинските съкровища.

He realized he didn't need to impress anyone—truth and laughter were the real treasures.