Златните листа на есента покриват алеите на Борисовата градина.

The golden leaves of autumn cover the paths of Борисовата градина.

Розите в разцвет добавят красота.

The roses in bloom add beauty.

Фестивалът на розите е в разгара си.

The Rose Festival is in full swing.

Оживени щандове и усмихнати хора, привличат вниманието на всеки минувач.

Lively stalls and smiling people catch the attention of every passerby.

Борислава обикаляше сред тълпата.

Борислава roamed among the crowd.

Художничка по душа, младо момиче, което търси вдъхновение сред природата.

An artist at heart, a young girl seeking inspiration in nature.

Днес тя е на фестивала, за да намери нови образи за своите картини.

Today, she is at the festival to find new images for her paintings.

Но беше и за нещо друго тук - да преодолее стеснението си.

But she was also here for something else—to overcome her shyness.

Не далеч, Виктор и Елена се разхождаха между щандовете.

Not far away, Виктор and Елена strolled between the stalls.

Виктор обичаше работата си като ландшафтен архитект.

Виктор loved his job as a landscape architect.

Той виждаше красота навсякъде.

He saw beauty everywhere.

Сега фестивалът беше мястото, където търсеше нови контакти.

Now, the festival was a place where he sought new connections.

Елена, както винаги, бе до него със своя безгрижен смях.

Елена, as always, was beside him with her carefree laughter.

Съдбата заведе Виктор и Борислава при един и същ щанд - където се провеждаше публична художническа сесия.

Fate brought Виктор and Борислава to the same stall—where a public painting session was taking place.

Без да губи увереност, Борислава се присъедини.

Without losing confidence, Борислава joined in.

Забелязал я, Виктор се усмихна и се приближи.

Noticing her, Виктор smiled and approached.

— Здравей, аз съм Виктор, — каза той приятно.

"Hello, I’m Виктор," he said pleasantly.

Борислава отговори смутено.

Борислава responded shyly.

Но усети, че разговорът с него е лесен и вълнуващ.

But she felt that talking to him was easy and exciting.

Когато небето започна да натрупва сиви облаци, се изсипа пороен дъжд.

When the sky began to gather gray clouds, a heavy rain poured down.

Хората побързаха на безопасност.

People hurried to safety.

Виктор и Борислава се озоваха под същия навес.

Виктор and Борислава found themselves under the same shelter.

Тук, под звука на дъжда, те се заговориха.

Here, under the sound of the rain, they started a conversation.

— Какво те вдъхновява да рисуваш?

"What inspires you to paint?"

— попита Виктор искрено.

asked Виктор sincerely.

Борислава се усмихна смело.

Борислава smiled bravely.

— Природа, и срещи като тази, — каза тя.

"Nature, and encounters like this," she said.

Те говориха дълго — за мечти, за изкуството, за живота.

They talked for a long time—about dreams, about art, about life.

Виктор почувства топлина в думите й, а Борислава откри нова увереност в себе си.

Виктор felt warmth in her words, and Борислава found new confidence in herself.

Когато дъждът спря, паркът отново светна.

When the rain stopped, the park shone again.

Листата блестяха от водата, а ароматът на рози се усещаше по-силно от всякога.

The leaves glistened with water, and the scent of roses was stronger than ever.

Виктор и Борислава решиха да се срещнат отново, за кафе, топли от надежда и нови чувства.

Виктор and Борислава decided to meet again, for coffee, warm with hope and new feelings.

Така, в един обикновен есенен ден, те намериха не само вдъхновение, но и приятелство, което обещаваше да прерасне в нещо красиво.

Thus, on an ordinary autumn day, they found not only inspiration but also a friendship that promised to blossom into something beautiful.