Хладният есенен въздух изпълваше Женския пазар в София с аромат на свежи плодове и зеленчуци.

The cool autumn air filled the Женския пазар in София with the scent of fresh fruits and vegetables.

Цветан обичаше този сезон и оживлението на пазара.

Цветан loved this season and the liveliness of the market.

Беше решил да си купи най-добрите зеленчуци за любимото си кисело ястие, което винаги впечатлява семейството му на събирането всяка зима.

He had decided to buy the best vegetables for his favorite sour dish, which always impresses his family at the gathering every winter.

Цветан, въпреки годините си, ходеше уверено между щандовете, покрити със златисти и червени есенни листа.

Цветан, despite his age, walked confidently among the stalls covered with golden and red autumn leaves.

Носеше старото си вълнено палто и шапка, защото утрините станаха студени.

He wore his old wool coat and hat because the mornings had become cold.

Той оглеждаше доматите и пиперите с опитно око.

He inspected the tomatoes and peppers with an experienced eye.

Знаеше как да избере най-доброто.

He knew how to choose the best.

Докато пробваше няколко домата, изведнъж усети леко замайване.

While he was trying a few tomatoes, he suddenly felt slightly dizzy.

"Сигурно е от умората," помисли си Цветан, но откри, че дишането му става все по-трудно.

"It must be from the exhaustion," thought Цветан, but he found it increasingly difficult to breathe.

Страх го обзема — страх, че ако помоли за помощ, ще загуби своята независимост.

Fear gripped him—the fear that if he asked for help, he would lose his independence.

Та той винаги се е справял сам.

After all, he always managed on his own.

На съседния щанд, Ванката наблюдаваше Цветан с тревога.

At the next stall, Ванката watched Цветан with concern.

Тя беше мила и сърдечна жена, познаваше всички на пазара.

She was a kind and warm-hearted woman who knew everyone at the market.

Не можеше да стои безучастна.

She could not stand by idly.

"Господин Цветане, добре ли сте?

"Mr. Цветан, are you alright?"

" попита го тя с тих и загрижен глас.

she asked him with a soft and caring voice.

Цветан се поколеба и кимна мълчаливо, но неохотно прие помощта ѝ.

Цветан hesitated and nodded silently but reluctantly accepted her help.

Когато се обърна към следващия щанд, усещането за тежест отново го обзе.

When he turned towards the next stall, the feeling of heaviness overtook him again.

Изведнъж земята под него се завъртя и той се срути на колене до купчина червени домати.

Suddenly, the ground beneath him spun, and he collapsed to his knees beside a pile of red tomatoes.

Настъпи суматоха.

A commotion ensued.

Други продавачи побързаха към него.

Other vendors hurried toward him.

Сред тях беше Николай, млад мъж, който не губи време да повика помощ.

Among them was Николай, a young man who wasted no time calling for help.

"Бързо, трябва да се обадим на семейството му!

"Quick, we need to call his family!"

" викна той и извади своя телефон.

he shouted, pulling out his phone.

Седнал на пейка, Цветан дойде в съзнание, почувствайки топлината на жилетката на Ванката, обгърнала раменете му.

Sitting on a bench, Цветан regained consciousness, feeling the warmth of Ванката's vest wrapped around his shoulders.

Сърцето му биеше нормално, но умората все още го тежеше.

His heart beat normally, but the fatigue still weighed on him.

С помощта на Николай и Ванката, Цветан успя да се изправи.

With the help of Николай and Ванката, Цветан managed to stand up.

Те вече се бяха свързали с неговото семейство, които тръгваха към пазара.

They had already contacted his family, who were on their way to the market.

Този ден, Цветан осъзна нещо важно.

That day, Цветан realized something important.

Приемането на помощ не означаваше загуба на независимост.

Accepting help did not mean losing independence.

Добрите хора около него бяха неговата малка, но сърдечна общност, готова да го подкрепи в труден момент.

The good people around him were his small yet heartfelt community, ready to support him in a difficult moment.

На следващия пазарен ден, Цветан се върна, този път качен на крина зеленчуци от Николай и Ванката.

On the next market day, Цветан returned, this time with a basket of vegetables from Николай and Ванката.

Всички го посрещнаха с усмивка и топлина, а той — с благодарност.

Everyone greeted him with smiles and warmth, and he returned the gesture with gratitude.

Понякога, осъзна, не е важно само да даваш, но и да приемаш доброта.

Sometimes, he realized, it is not only important to give but also to receive kindness.

Това го прави по-силен, а не по-слаб.

This makes him stronger, not weaker.