Утринното слънце огряваше малкото българско село, където листата на дърветата блестяха в красиви червени и оранжеви тонове.

The morning sun bathed the small българско village, where the leaves on the trees glistened in beautiful red and orange hues.

По калдъръмените пътеки звучаха стъпките на местните, които се подготвяха за празника на свети Филип – именния ден на Борислав.

The cobblestone paths echoed with the footsteps of the locals who were preparing for the feast of Saint Филип – the name day of Борислав.

Мила вървеше бързо, със списък в ръка.

Мила was walking quickly, with a list in hand.

Тя беше организаторката на изненадата за именния ден на Борислав и искаше всичко да бъде перфектно.

She was the organizer of the surprise for Борислав's name day and wanted everything to be perfect.

До нея, Петър размахваше рамене, опитвайки се да не стъпва в локвите от последния дъжд.

Next to her, Петър swung his shoulders, trying not to step in the puddles from the last rain.

Неговата забравана природа често създаваше хаос, но той беше верен приятел.

His forgetful nature often created chaos, but he was a loyal friend.

"Петре, не забравяй – изненадата трябва да остане тайна!

"Петре, don't forget – the surprise must stay a secret!"

" предупреди го Мила.

Мила warned him.

"Няма проблем, Мила!

"No problem, Мила!"

" увери я той с усмивка.

he assured her with a smile.

Мила погледна съмнително, но нямаше време за повече обяснения.

Мила looked at him skeptically, but there was no time for further explanations.

Пазара се изпълваше с хора, които купуваха нужните стоки за празника.

The market was filling with people, buying the necessary goods for the celebration.

След дълги часове работа, Мила най-накрая беше готова.

After long hours of work, Мила was finally ready.

Беше приготвила вкусни ястия, а селската зала беше украсена със златни гирлянди.

She had prepared delicious dishes, and the village hall was decorated with golden garlands.

Точно преди да започне празненството, Петър се втурна с новината, че Борислав приближава.

Just before the celebration was to begin, Петър rushed in with the news that Борислав was approaching.

Мила потрепери от възбуда.

Мила shivered with excitement.

Но не след дълго, тя чу как Петър разказваше на Борислав за изненадата, мислейки, че говорят за друга шега.

But it wasn't long before she heard Петър telling Борислав about the surprise, thinking they were discussing another joke.

"Петре!

"Петре!"

" извика Мила, забелязвайки, че Борислав се приближава с голяма усмивка на лице.

shouted Мила, noticing that Борислав was approaching with a big smile on his face.

"О, не.

"Oh, no...

обърках се," каза Петър, пипайки се по главата.

I got it wrong," said Петър, scratching his head.

Въпреки инцидента, Борислав се усмихна широко и каза: "Няма нужда да се преструваме.

Despite the incident, Борислав smiled widely and said, "There's no need to pretend.

Ценя усилията ви, приятели.

I appreciate your efforts, friends."

"При настъпването на вечерта, всички се събраха в залата.

As evening fell, everyone gathered in the hall.

Светлините блестяха като звездички, а музиката изпълваше въздуха.

The lights sparkled like little stars, and music filled the air.

Борислав изглеждаше съвсем щастлив, а Мила, осъзнавайки, че усилията и обичта са били по-важни от перфектната изненада, се почувства облекчена.

Борислав seemed very happy, and Мила, realizing that her efforts and love were more important than the perfect surprise, felt relieved.

Тази есенна нощ в селото бе изпълнена със смях и радост, а Мила научи, че да прегърнеш несъвършенствата може да донесе най-голяма радост.

This autumn night in the village was filled with laughter and joy, and Мила learned that embracing imperfections can bring the greatest happiness.