Високите върхове на Витоша се издигаха над София, сякаш пазеха тайнствата на природата.

The high peaks of Витоша rose above София, as if guarding the mysteries of nature.

Учениците от седми клас бяха на поляната, готови за дългоочакваното екскурзия преди коледната ваканция.

The seventh-grade students were on the meadow, ready for the long-awaited excursion before the Christmas break.

Сред тях бяха Николай, Весела и Стефан.

Among them were Николай, Весела, and Стефан.

Николай беше развълнуван.

Николай was excited.

Той мечтаеше да впечатли своя учител с познанията си за местната екология.

He dreamed of impressing his teacher with his knowledge of the local ecology.

Но вътре в него живееше страх — не винаги беше уверен в себе си.

But inside, he harbored a fear—he wasn't always confident in himself.

В същото време Весела, пълна с енергия и непщирен дух, призоваваше всички да последват нов опит.

Meanwhile, Весела, full of energy and a tireless spirit, urged everyone to embrace new experiences.

Стефан, макар и тих, винаги улавяше моменти с фотоапарата си.

Стефан, though quiet, always captured moments with his camera.

Витоша ги посрещна с бързо променящо се време.

Витоша greeted them with rapidly changing weather.

Слънцето ту се показваше през облаците, ту изчезваше, докато студеният вятър раздвижваше ярките есенни листа.

The sun would peek through the clouds and then disappear, as the cold wind stirred the bright autumn leaves.

Групата се насочваше към гората, а Николай се разкъсваше дали да остане близо до тях или да търси уникални растения и животни.

The group headed towards the forest, and Николай was torn between staying close to them or searching for unique plants and animals.

Докато всички разглеждаха, Николай направи крачка напред, воден от желанието си за открития.

While everyone was exploring, Николай took a step forward, driven by his desire for discoveries.

Той откри една рядка растителност, която блестеше на светлината.

He found a rare plant that shone in the light.

Тъкмо когато се зарадва на находката си, мъглата се спусна рязко.

Just as he rejoiced at his find, a fog quickly descended.

Николай се обърка — не можеше да разбере къде е групата.

Николай got confused—he couldn't figure out where the group was.

Той усети лека паника, но дълбоко в себе си знаеше, че трябва да се успокои.

He felt a slight panic but deep down knew he had to calm down.

Докато се стараеше да намери обратно пътя, добре познат глас му отекна в ухото.

As he tried to find his way back, a familiar voice resonated in his ear.

Беше Весела, водеща групата към него.

It was Весела, leading the group to him.

"Николай!

"Николай!

Намерихме те!

We found you!"

" извика тя, като му помогна да преодолее объркването.

she shouted, helping him overcome his confusion.

Заедно със Стефан, те успяха да документират откритата рядка растителност.

Together with Стефан, they managed to document the discovered rare plant.

Неговият учител беше впечатлен от находката му и подкрепата на приятелите.

His teacher was impressed with his find and the support of his friends.

Това пътуване на Витоша донесе на Николай не само знания за природата, но и увереност в собствените му възможности.

This trip to Витоша brought Николай not only knowledge about nature but also confidence in his own abilities.

Той научи, че понякога трябва да следва собствените си инстинкти, но и колко ценен екипът е в трудни моменти.

He learned that sometimes he has to follow his instincts, but also how valuable the team is in difficult moments.

Със сърце, пълно с нови спомени, групата се върна обратно в града, готова за празничния сезон.

With a heart full of new memories, the group returned to the city, ready for the holiday season.