В Софийския университет есента беше особено красива.

At Sofia University, autumn was especially beautiful.

Дърветата, облечени в злато и кафяво, обграждаха сградите, създавайки топъл контраст с прохладния вятър.

The trees, dressed in gold and brown, surrounded the buildings, creating a warm contrast with the cool wind.

Студентите бързаха насам-натам с книги в ръце, борейки се с хладния въздух.

Students hurried back and forth with books in their hands, battling the chilly air.

По прозорците на университета започнаха да се появяват коледни украси, което добавяше настроение на очакване и топлина.

Christmas decorations began to appear on the university windows, adding a feeling of anticipation and warmth.

В тази атмосфера Стойан и Елена, седяха в тих шкаф на библиотеката, заровени дълбоко в книги.

In this atmosphere, Stoyan and Elena sat in a quiet corner of the library, deeply engrossed in books.

Те учеха за финален изпит, който трябваше да бъде след няколко дни.

They were studying for a final exam that was set to take place in a few days.

Всички искаха да се представят блестящо, но за Стойан това беше особено важно.

Everyone wanted to perform brilliantly, but for Stoyan, this was particularly important.

Той мечтаеше да замине в чужбина, да учи и работи далече от България.

He dreamed of going abroad, to study and work far from Bulgaria.

Елена, обаче, бе обратното.

Elena, however, was the opposite.

Тя бе привързана към своята родина и семейството си.

She was attached to her homeland and her family.

Напрежението между тях започна да нараства.

The tension between them began to grow.

Елена се чувстваше преуморена, опитвайки се да балансира между учене и семейните си задължения.

Elena felt overwhelmed, trying to balance studying with her family responsibilities.

"Стойане, чувствам се ужасно, имам толкова много на главата си," сподели тя една вечер, след дълги часове учене.

"Stoyan, I feel terrible, I have so much on my plate," she shared one evening after long hours of studying.

Думите ѝ го извадиха от собствените му мисли.

Her words pulled him out of his own thoughts.

Той я погледна, осъзнавайки тежестта на думите ѝ.

He looked at her, realizing the weight of her words.

"Знаеш ли, и аз имам нещо на ум," каза той внимателно.

"You know, I have something on my mind too," he said carefully.

"Мисля да отида в чужбина.

"I'm thinking of going abroad.

Надявам се да получа стипендия след този изпит.

I'm hoping to get a scholarship after this exam."

"Елена остана безмълвна за миг, после се усмихна с разбиране.

Elena was silent for a moment, then smiled with understanding.

"Бих искала да останеш, но разбирам мечтата ти.

"I wish you would stay, but I understand your dream.

Дори и да заминеш, винаги ще бъдем приятели.

Even if you leave, we will always be friends."

"Тези думи стоплиха сърцето на Стойан.

These words warmed Stoyan's heart.

Те продължиха с учене, но напрежението вече го нямаше.

They continued studying, but the tension was gone.

Решиха, че, въпреки различията в мечтите си, ще се подкрепят.

They decided that, despite the differences in their dreams, they would support each other.

Изпитът беше пред тях, но с тази нова увереност и подкрепа, и двамата бяха готови да се изправят пред предизвикателствата.

The exam was ahead of them, but with this newfound confidence and support, both were ready to face the challenges.

В онази нощ, докато снежните облаци се събираха над София, две приятелства станаха по-силни от всякога.

On that night, as snow clouds gathered over Sofia, two friendships became stronger than ever.

Независимо от разстоянията, те знаеха, че винаги ще бъдат част от животите си.

Regardless of distances, they knew they would always be part of each other's lives.