Призрачната гора близо до малкия селски път беше обвита в мъгла.

The ghostly forest near the small village road was shrouded in mist.

Кирил, Елена и Николай стояха на ръба й, притихнали.

Кирил, Елена, and Николай stood silently on its edge.

Кирил, със своята неизчерпаема страст към българския фолклор, искаше да открие съкровището, за което легендите шепнеха.

Кирил, with his inexhaustible passion for Bulgarian folklore, wanted to find the treasure whispered about in legends.

Вече беше есен, а дърветата наоколо ронеха своите златни листа като за последно сбогуване с топлината.

It was already autumn, and the trees around were shedding their golden leaves as if for a final farewell to the warmth.

Недалеч от тях, дървената табела за гората ръждясваше.

Not far from them, the wooden sign for the forest was rusting.

Историята разказваше, че именно там, някогашен български владетел е скрил своето съкровище преди столетия.

The story told that this was the very place where an ancient Bulgarian ruler had hidden his treasure centuries ago.

Местните жители вярваха, че гората е прокълната.

The local residents believed the forest was cursed.

Дори Денят на народните будители не успя да успокои опасенията на хората.

Even the Day of the People's Awakeners could not calm people's fears.

"Внимавай," предупреди Николай със стиснати устни.

"Be careful," warned Николай with tight lips.

"Това място не ни е приятел.

"This place is no friend of ours."

"Елена, слаба и скептична, също не беше сигурна.

Елена, weak and skeptical, was also unsure.

Но Кирил не можеше да се откаже.

But Кирил could not give up.

Този шанс да разкрие истината беше твърде ценен.

This chance to uncover the truth was too valuable.

В неговата душа живееше надеждата да остане в историята като откривател.

In his soul lived the hope of staying in history as a discoverer.

Когато тримата навлизаха в гората, мъглата около тях се сгъстяваше.

As the three of them ventured into the forest, the mist around them thickened.

Вятърът като че ли прошепваше древни тайни.

The wind seemed to whisper ancient secrets.

Всяка крачка беше изпитание, всяка сянка изглеждаше като живо същество на бъдещето или миналото.

Every step was a trial, every shadow looked like a living creature from the future or the past.

Кирил почувства студени тръпки, но продължи да се надява.

Кирил felt cold chills but continued to hope.

Ако легендите бяха истина, той би могъл да докаже, че фолклорът крие истини.

If the legends were true, he could prove that folklore hides truths.

Изведнъж, Кирил спря и приклекна до старо дърво с белязано стъбло.

Suddenly, Кирил stopped and crouched down next to an old tree with a marked trunk.

Маркировката напомняше древен символ.

The marking resembled an ancient symbol.

"Гледайте това," каза той, сочейки внимателно.

"Look at this," he said, pointing carefully.

Николай и Елена се приближиха, а сърцата им биеха усилено.

Николай and Елена came closer, their hearts pounding.

Копаейки близо до дървото, дланите им докоснаха нещо твърдо.

Digging near the tree, their palms touched something hard.

С усилия го издърпаха и откриха стар, изгубен ръкопис.

With effort, they pulled it out and discovered an old, lost manuscript.

Не беше злато, но бе безценно.

It was not gold, but it was priceless.

Разказваше историята на България.

It told the history of България.

Това беше кулминацията.

This was the culmination.

Кирил осъзна, че културното наследство е по-важно от материалните блага.

Кирил realized that cultural heritage is more important than material wealth.

Елена и Николай също се почувстваха променени, осъзнавайки, че находката им е дар не само за тях, но и за техния народ.

Елена and Николай also felt changed, realizing that their find was a gift not just for them but for their people.

Вечерта, макар гората да остана същата, хората, които напуснаха мъглата й, бяха нови.

In the evening, although the forest remained the same, the people who left its mist were new.

Те се върнаха към селото с чувство на гордост и любов към своята родина, благодарни за уроците на миналото.

They returned to the village with a sense of pride and love for their homeland, grateful for the lessons of the past.

Съкровището беше открито, но истинската награда бе усетът за принадлежност и познание.

The treasure was found, but the true reward was the sense of belonging and knowledge.

Кирил не търсеше признание вече - той откри нещо по-голямо.

Кирил no longer sought recognition - he discovered something greater.