В един ясен есенен ден, когато жълтите и червени листа украсяваха улиците на София, ученикът Радослав се подготвяше за един особено важен ден.

On a clear autumn day, when the yellow and red leaves adorned the streets of София, the student Радослав was preparing for a particularly important day.

Беше 1 ноември, Денят на народните будители, и в училището му – софийска гимназия – се провеждаше голямо събитие.

It was November 1st, the Day of National Enlighteners, and in his school—софийска гимназия—a big event was taking place.

Аудиторията бе пълна с ученици и учители.

The auditorium was full of students and teachers.

Българските знамена весело се полюшкваха около стените, а постери на известни будители украсяваха залата.

Българските flags cheerfully swayed around the walls, and posters of famous enlighteners adorned the hall.

Въздухът бе напрегнат от вълнение и приказки на ученици, очакващи началото.

The air was tense with excitement and chatter from students awaiting the start.

Радослав, тих и амбициозен ученик, се почувства вълнуващ и малко притеснен.

Радослав, a quiet and ambitious student, felt both excited and a little nervous.

Той се подготвяше да изнесе реч за Паисий Хилендарски – човекът, който запали искрата на българското просвета.

He was preparing to give a speech about Паисий Хилендарски—the man who sparked the flame of Bulgarian education.

Но дълбоко в себе си, Радослав се страхуваше.

But deep inside, Радослав was afraid.

Астмата му често правеше дъха му тежък сред звуците и голямото множество в аудиторията.

His asthma often made his breathing heavy amidst the sounds and the large crowd in the auditorium.

До него стоеше неговата приятелка Иванка, която винаги имаше план.

Next to him stood his friend Иванка, who always had a plan.

Тя беше отличен организатор и обичаше да работи с други хора.

She was an excellent organizer and loved working with other people.

„Ради, няма какво да се притесняваш,“ прошепна тя и му стисна ръката.

"Don't worry, Ради," she whispered and squeezed his hand.

„Ако ти е трудно, ще ти помогна.

"If it's hard for you, I'll help."

“Радослав се усмихна благодарно.

Радослав smiled gratefully.

Но вълнението се връщаше.

But the excitement kept coming back.

Беше готов да приеме предизвикателството.

He was ready to face the challenge.

Когато дойде редът на Радослав, той излезе на сцената.

When Радослав's turn came, he stepped onto the stage.

Поглеждайки към аудиторията, той взе дълбоко дъх и започна да говори.

Looking at the audience, he took a deep breath and began to speak.

Всичко вървеше гладко, докато не усети, че дъхът му се скъсява.

Everything was going smoothly until he felt his breath shortening.

Паниката се опита да го обхване.

Panic tried to grip him.

Тогава видя Иванка, която му кимна уверително отстрани на сцената.

Then he saw Иванка, who nodded reassuringly from the side of the stage.

Без да се колебае, Иванка се насочи към него, микрофонът в ръката ѝ бе като спасителна нишка.

Without hesitation, Иванка headed towards him, the microphone in her hand like a lifeline.

С огромно спокойствие и усмивка, тя започна да допълва историята на Радослав.

With great calm and a smile, she began to complement Радослав's story.

Отново възвърна контрола над дъха си и продължиха речта заедно.

He regained control of his breathing again, and they continued the speech together.

Двамата говореха като екип, и учениците, и учителите бяха пленени.

They spoke as a team, captivating both the students and the teachers.

Когато завършиха, залата избухна в аплодисменти, а учителите подходиха към тях с похвали.

When they finished, the hall erupted in applause, and the teachers approached them with praise.

Радослав почувства гордост и благодарност – не само за успешно изнесената реч, но и за приятелството с Иванка.

Радослав felt pride and gratitude—not just for delivering the speech successfully but also for his friendship with Иванка.

Тя му показа, че не е сам в битките си.

She showed him that he wasn't alone in his struggles.

След събитието, Радослав осъзна, че понякога помощта на приятели е най-ценното нещо.

After the event, Радослав realized that sometimes the help of friends is the most valuable thing.

Той се научи, че няма нищо лошо в това да поискаш помощ, и че е важно да се доверяваш на онези, които са до теб.

He learned that there's nothing wrong in asking for help and that it's important to trust those who stand by you.

Така, на този есенен ден, Радослав откри не само възможността да почете будителите, но и силата на истинското приятелство.

Thus, on that autumn day, Радослав discovered not only the opportunity to honor the enlighteners but also the power of true friendship.