Звънецът на училището в малкото градче звънеше тихо, докато есенният вятър разстилаше оранжеви и жълти листа по двора.

The school bell in the small town rang quietly as the autumn wind spread orange and yellow leaves across the yard.

Беше Денят на българските будители, 1 ноември, и гимназията "Васил Левски" беше превърната в оживен изборен център.

It was the Day of the Bulgarian Enlighteners, November 1st, and the Vasil Levski High School had been turned into a lively polling center.

Върху стените бяха окачени плакати с образите на видни български просветители, а навсякъде имаше украси с есенни листа.

Posters with the images of prominent Bulgarian educators were hung on the walls, and autumn leaf decorations were everywhere.

Никола стоеше до входа на спортния салон, готов и малко притеснен.

Nikola stood by the entrance to the gymnasium, ready and a little nervous.

Беше решил да се включи като доброволец за вота - възможност да впечатли както учителите си, така и общността.

He had decided to volunteer for the vote—a chance to impress both his teachers and the community.

Беше чувал, че подобна активност можеше да му помогне да спечели стипендия.

He had heard that this kind of activity could help him win a scholarship.

"Росене, Теодора, моля, съберете се тук," извика той.

"Rosen, Teodora, please gather here," he called out.

Двете момчета и момиче, негови съученици, се приближиха, но видимо се забавляваха и не приемаха нещата сериозно.

The two boys and a girl, his classmates, approached, but they seemed entertained and weren't taking things seriously.

"Имаме нужда от ред и дисциплина.

"We need order and discipline.

Хората ще започнат да се събират след малко.

People will start gathering soon."

"Но Теодора се усмихна и започна да подрежда столовете несериозно, докато Росен шегуваше с другите доброволци.

But Teodora smiled and began arranging chairs unseriously, while Rosen joked with the other volunteers.

Никола се почувства напрегнат.

Nikola felt tense.

Задачата започваше да му се струва непосилна.

The task was starting to feel overwhelming to him.

Скоро обаче училищният салон започна да се пълни.

Soon, however, the school gym began to fill up.

Деца и възрастни, облечени топло, за да се стоплят в студената есенна сутрин, изпълниха пространството.

Children and adults, dressed warmly to withstand the cold autumn morning, filled the space.

Никола видя как отчаяно се нуждаеше от помощ и се обърна към Росен и Теодора: "Стига шеги!

Nikola saw how desperately he needed help and turned to Rosen and Teodora: "Enough jokes!

Имаме работа.

We have work to do.

Трябва да организираме опашките, да преглеждаме документите и да насочваме хората.

We need to organize the queues, check the documents, and direct people."

"Те го погледнаха изненадано, но усетиха тон му и започнаха да го слушат.

They looked at him surprised but sensed his tone and began to listen.

Успокоиха се и започнаха да се движат по-зададени задачи.

They calmed down and started moving to their assigned tasks.

Постепенно всичко вървеше по-гладко.

Gradually, everything went more smoothly.

Напрежението се покачи отново, когато се чу, че влиятелен местен политик ще дойде да гласува.

The tension rose again when it was heard that a local influential politician would come to vote.

Никола знаеше, че трябва да направи всичко възможно да няма хаос в този момент.

Nikola knew he had to do everything possible to prevent chaos at this moment.

Той подреди доброволците да образуват коридор, за да може човекът спокойно да влезе и да гласува.

He arranged the volunteers to form a corridor so the person could enter and vote calmly.

Когато политикът пристигна, Никола стоеше отпред, уверено насочвайки хората и следейки да няма хаос.

When the politician arrived, Nikola stood at the front, confidently directing people and ensuring there was no chaos.

Политикът изглеждаше доволен от организацията и това добави самочувствие на Никола.

The politician seemed pleased with the organization, which added to Nikola's confidence.

След като всичко приключи, много хора от общността се обърнаха да го поздравят за добре свършената работа.

After everything was over, many people from the community turned to congratulate him on a job well done.

Учителите му също го похвалиха: "Браво, Никола, справи се отлично.

His teachers also praised him: "Well done, Nikola, you did excellently."

" Докато местеха последните столове обратно, освободени от напрежение, Никола почувства как увереността му расте.

While moving the last chairs back, relieved from tension, Nikola felt his confidence grow.

Той беше спечелил респект от съучениците и учителите, и беше сигурен, че направеното от него ще му помогне в бъдеще.

He had earned respect from his classmates and teachers and was sure that what he had done would help him in the future.

С усмивка се обърна към Росен и Теодора: "Благодаря ви, че ми помогнахте да направим всичко това възможно.

With a smile, he turned to Rosen and Teodora: "Thank you for helping me make all this possible.

Успяхме!

We did it!"