Калините листа покриват земята като огнен килим.

The leaves of калините cover the ground like a fiery carpet.

Въздухът е хладен и свеж, а небето над Витоша планина е синьо, с малки пухкави облаци.

The air is cool and fresh, and the sky above Витоша mountain is blue, with small fluffy clouds.

Калинa беше организирала всичко за този ден.

Калина had organized everything for this day.

Тя искала да изпълни последното желание на баща си и да запази семейството си цяло.

She wanted to fulfill her father's last wish and keep her family whole.

Калина, Николай и Светлана се събраха в основата на планината.

Калина, Николай, and Светлана gathered at the base of the mountain.

Всеки носеше в себе си различни емоции.

Each carried different emotions within themselves.

Николай вървеше с ръце в джобовете, скрит зад слънчевите си очила.

Николай walked with his hands in his pockets, hidden behind his sunglasses.

Той мълчеше, но вътре в него бушуваше ураган от гняв и тъга.

He was silent, but inside him raged a storm of anger and sadness.

Светлана вървеше тиха, замислена и загрижена.

Светлана walked quietly, thoughtful and concerned.

Тя имаше тайна, която я тежеше, и сега беше моментът да я сподели.

She had a secret that weighed on her, and now was the moment to share it.

Като най-голяма, Калина трябваше да запази мира между тях.

As the oldest, Калина had to keep peace between them.

Тя разбираше, че тъгата и болката са различни за всеки от тях, но знаеше също, че обединенността е ключът към изпълнението на бащиното желание.

She understood that sadness and pain were different for each of them, but she also knew that unity was the key to fulfilling their father's wish.

Пътят към върха беше труден.

The path to the top was difficult.

Николай най-накрая не издържа и избухна: „Къде беше той, когато имах нужда от него?

Николай finally couldn't hold it in and burst out: "Where was he when I needed him?

Защо не беше до мен?

Why wasn't he there for me?"

“ Калинa се опита да го успокои.

Калина tried to calm him.

„Тук сме, защото той искаше да сме заедно.

"We're here because he wanted us to be together.

Моля, Николай, разбирам те.

Please, Николай, I understand you."

“Светлана се спря.

Светлана stopped.

„Имаше нещо, което трябва да знаете.

"There was something you need to know.

В последните му дни бях при него.

In his last days, I was with him.

Той ми каза, че съжалява за всичко и че искаше да ни види заедно, щастливи.

He told me he regretted everything and wanted to see us together, happy."

“ Сълзи потекоха по лицето й, но тя ги изтри бързо.

Tears rolled down her face, but she quickly wiped them away.

Стигайки до върха, пред тях се откри великолепна гледка.

Reaching the peak, a magnificent view unfolded before them.

Златните листа отразяваха слънчевите лъчи, а вятърът носеше мирис на борова гора.

The golden leaves reflected the sun's rays, and the wind carried the scent of a pine forest.

Калинa взе урната и отвори капака.

Калина took the urn and opened the lid.

„Нека сега изпълним желанието му.

"Let's fulfill his wish now."

“Те разпръснаха праха, наблюдавайки как се слива с природата около тях.

They scattered the ashes, watching as they merged with the nature around them.

Николай внезапно почувства мир.

Николай suddenly felt peace.

„Простено му е“, каза той тихо.

"He's forgiven," he said quietly.

Светлана кимна.

Светлана nodded.

Тримата стояха заедно, гледайки как слънцето започва да залязва.

The three stood together, watching the sun begin to set.

Калинa почувства как увереността я изпълва.

Калина felt confidence fill her.

Бяха преодоляли различията си и сякаш духът на баща им беше с тях.

They had overcome their differences, and it seemed as though their father's spirit was with them.

В този специален момент те дадоха едно обещание.

In that special moment, they made a promise.

Даде си дума, че каквото и да става, те ще бъдат семейство.

They vowed that no matter what happens, they would be a family.

Върнаха се надолу по пътечката, знаейки, че независимо от различията си, връзката им е по-силна от всякога.

They returned down the path, knowing that despite their differences, their bond was stronger than ever.