Под есенните дървета в тихия софийски квартал, Радослав влезе в старата семейна къща.

Under the autumn trees in the quiet София neighborhood, Радослав entered the old family house.

Изминали бяха години, откакто беше напуснал, за да търси късмета си в чужбина.

Years had passed since he left to seek his fortune abroad.

Страхуваше се как ще го приемат неговите близки след дългото отсъствие.

He was anxious about how his loved ones would receive him after such a long absence.

Миризмата на печени чушки се разнасяше от съседните дворове.

The smell of roasted peppers wafted from the neighboring yards.

Беше време за семейна вечеря след дългото му отсъствие.

It was time for a family dinner after his prolonged absence.

В кухнята беше сестра му, Ани.

In the kitchen was his sister, Ани.

Когато тя го видя, усмивката ѝ беше топла, но в очите ѝ имаше нещо друго – може би яд, може би разочарование.

When she saw him, her smile was warm, but there was something else in her eyes—perhaps anger, perhaps disappointment.

Стойан, стар приятел от детството, също беше там.

Стойан, an old childhood friend, was also there.

На масата вече имаше ястия като лютеница и салата с айвар.

On the table were already dishes like лютеница and a salad with айвар.

Беше идеално за есенната вечеря.

It was perfect for the autumn dinner.

Радослав се засмя, за да скрие нервността си.

Радослав laughed to hide his nervousness.

„Какво правиш, сестро?", попита той.

“What are you doing, sister?” he asked.

Ани отговори кратко: „Готвя."

Ани replied briefly, “Cooking.”

Напрежението между тях беше осезаемо.

The tension between them was palpable.

Радослав знаеше, че трябва да намери начин да поправи отношенията си с нея.

Радослав knew he needed to find a way to mend his relationship with her.

Стойан стана да налее вино.

Стойан stood up to pour wine.

Докато наливаше чашите, погледна към Радослав и каза: „Много неща се промениха, докато те нямаше."

As he filled the glasses, he looked at Радослав and said, “A lot has changed while you were gone.”

Това беше напомняне, че не всичко ще бъде просто.

It was a reminder that not everything would be easy.

Имаше стари неща, които никога не бяха обсъждани.

There were old issues that were never discussed.

Докато вечерята продължаваше, атмосферата се отпусна малко.

As dinner continued, the atmosphere relaxed a little.

Но внезапно, Ани се обърна към Радослав: „Защо ни остави? Имахме нужда от теб!“

But suddenly, Ани turned to Радослав: “Why did you leave us? We needed you!”

Сълзи започнаха да се появяват в очите ѝ.

Tears began to fill her eyes.

Радослав почувства как всичко в него се къса.

Радослав felt everything inside him tearing apart.

Знаеше, че трябва да бъде честен.

He knew he had to be honest.

„Съжалявам, Ани. Отидох, защото исках да помогна на семейството след това, но се погубих в себе си.

“I'm sorry, Ани. I went because I wanted to help the family afterward, but I got lost in myself.

Вече съм тук и искам да поправя нещата.“

I'm here now and want to make things right.”

Стойан леко се изкашля и каза: „Помниш ли, когато играехме под тези дървета?“

Стойан cleared his throat gently and said, “Do you remember when we used to play under those trees?”

Това помогна да се разсее напрежението и всички се усмихнаха.

This helped to diffuse the tension, and everyone smiled.

Топлината на спомените за момент превърна къщата в място на спокойствие.

The warmth of the memories momentarily turned the house into a place of peace.

Докато вечерята завършваше, Радослав се чувстваше по-обнадежден.

As dinner came to an end, Радослав felt more hopeful.

Научаваше, че да е уязвим и честен е важно за връзките му.

He was learning that being vulnerable and honest was important for his relationships.

Докато тримата излизаха от трапезарията, следите от напрежение бавно се разсейваха.

As the three of them left the dining room, the traces of tension slowly dissipated.

Семейството никога не е перфектно, но е важно да го има.

Family is never perfect, but it's important to have it.

Есента можеше да бъде хладна, но семейството и приятелите я правеха топла.

Autumn might be chilly, but family and friends made it warm.