Николай седеше на леглото си в психиатричното отделение.

Николай sat on his bed in the psychiatric ward.

Стените бяха боядисани в успокояващо синьо, а от големия прозорец се виждаше дворът, облечен в есенни листа.

The walls were painted in a soothing blue, and from the large window, the courtyard dressed in autumn leaves could be seen.

Въпреки красивия пейзаж, в сърцето му цареше буря.

Despite the beautiful landscape, a storm raged in his heart.

Често го обземаха панически атаки, а страхът му пречеше да се довери на другите.

He often experienced panic attacks, and his fear prevented him from trusting others.

Десислава, грижовната медицинска сестра, която работеше в отделението, забеляза неговото страдание.

Десислава, the caring nurse working in the ward, noticed his suffering.

Тя се опитваше да извърви пътя към Николай с търпение и съчувствие.

She tried to reach out to Николай with patience and compassion.

Всеки път като минаваше покрай стаята му, Деси му се усмихваше топло.

Every time she passed by his room, Деси gave him a warm smile.

Николай обаче се чувстваше изолиран и неразбран.

However, Николай felt isolated and misunderstood.

Беше му трудно да приеме помощ.

It was hard for him to accept help.

"Добрият ден, Николай," усмихна се Десислава и седна до него.

"Good day, Николай," Десислава smiled and sat next to him.

"Как се чувстваш днес?

"How are you feeling today?"

""Добре съм.

"I'm fine...

мисля," отвърна той неопределено, поглеждайки към земята.

I think," he replied vaguely, looking down at the floor.

Деси не настояваше.

Деси didn't insist.

Знаеше, че доверието трябва да се изгради постепенно.

She knew that trust had to be built gradually.

Един есенен следобед, докато Николай се бореше със силна паническа атака, той усети, че не може да се справи сам.

One autumn afternoon, as Николай struggled with a strong panic attack, he realized he couldn't handle it on his own.

Гърдите му се стягаха, а дъхът му беше плитък.

His chest tightened, and his breath was shallow.

Светът, сякаш, се свиваше около него.

The world seemed to be closing in around him.

В този момент на отчаяние, той реши да потърси помощ.

In that moment of despair, he decided to seek help.

"Деси!

"Деси!"

" извика той, разтреперан.

he called, trembling.

Тя се появи веднага, спокойна и уверена.

She appeared immediately, calm and confident.

"Николай, дишай дълбоко.

"Николай, breathe deeply.

Слушай само гласа ми," каза тя.

Just listen to my voice," she said.

Думите ѝ бяха като котва в бурното море на емоциите му.

Her words were like an anchor in the stormy sea of his emotions.

Николай следеше инструкциите ѝ и постепенно усети как дишането му се успокоява.

Николай followed her instructions and gradually felt his breathing calm down.

Усети топлотата на присъствието ѝ и за първи път се довери напълно.

He felt the warmth of her presence and, for the first time, fully trusted her.

След това преживяване, Николай започна да се отваря повече.

After that experience, Николай began to open up more.

Деси му показа техники за справяне със страха и чрез тях започнаха да разговарят повече за нещата, които го тревожат.

Деси showed him techniques for coping with fear, and through them, they started talking more about the things that worried him.

С времето, Николай постепенно започна да усеща как тези техники променят живота му.

Over time, Николай gradually began to feel how these techniques were changing his life.

Паническите атаки намаляваха, а той започваше да изгражда доверие в хората около него.

The panic attacks decreased, and he started building trust in the people around him.

Самочувствието му също се повишаваше.

His self-confidence also increased.

Есента продължаваше да разстила златен килим в двора, а Николай с надежда гледаше към идващите дни.

Autumn continued to spread a golden carpet in the courtyard, and Николай looked towards the coming days with hope.

Знаеше, че с подкрепата на Десислава и своята новопридобита увереност, може да се справи с всичко.

He knew that with the support of Десислава and his newfound confidence, he could handle anything.

Той вече не беше сам в битката си и това му даваше нова сила и надежда за бъдещето.

He was no longer alone in his battle, and this gave him new strength and hope for the future.