Вятърът свистеше през улиците на София.

The wind whistled through the streets of София.

Листата падаха нежно по калдаръмените тротоари.

Leaves gently fell on the cobblestone sidewalks.

В Централното софийско полицейско управление се чуваше глъч.

In the Централното софийско полицейско управление (Central Sofia Police Department), there was a commotion.

Вътре всички работеха усилено.

Inside, everyone was working diligently.

Мария стоеше зад бюрото си, разгръщайки документи.

Мария stood behind her desk, leafing through documents.

Тя бе уморена, но решителна.

She was tired but determined.

Искрено се надяваше да реши случая бързо, за да се прибере навреме за Димитровден.

She sincerely hoped to solve the case quickly to be home in time for Димитровден (Dimitar's Day).

Това бе важно за нея и семейството ѝ.

This was important for her and her family.

В съседната стая, Веселин се опитваше да остане спокоен.

In the next room, Веселин was trying to stay calm.

Историк по душа, той знаеше тайните на София.

A historian at heart, he knew the secrets of София.

Той също така знаеше тайната на изчезналия артефакт.

He also knew the secret of the missing artifact.

Откритието на този артефакт беше негов най-голям принос към музея.

Discovering this artifact was his greatest contribution to the museum.

До седеше Цветан.

Next to him sat Цветан.

Бившият пазач нямаше търпение да докаже, че все още може да бъде полезен.

The former guard couldn't wait to prove that he could still be useful.

Той съжаляваше, че е напуснал поста си, и искаше да помогне.

He regretted leaving his post and wanted to help.

"Трябва да се концентрираме", каза Мария.

"We need to concentrate," Мария said.

Очите ѝ бяха напрегнати.

Her eyes were tense.

"Имаме малко време."

"We have little time."

Веселин се поколеба, но след това реши.

Веселин hesitated, but then decided.

Гледаше Мария и усещаше, че може да ѝ се довери.

He looked at Мария and felt he could trust her.

"Всъщност... артефактът бе скрит в тайна стая.

"Actually... the artifact was hidden in a secret room.

Но не казах, за да защитя мястото."

But I didn't say anything to protect the place."

Мария вдигна вежди.

Мария raised an eyebrow.

"Можеш ли да ни покажеш къде е това място?"

"Can you show us where this place is?"

Цветан подскачаше.

Цветан was bouncing with excitement.

"Аз ще помогна!

"I'll help!

Може да ни отведе там и да намерим артефакта."

We can be led there and find the artifact."

Тримата се събраха и съставиха план.

The three of them gathered and made a plan.

Следваха подробности, за да намерят артефакта, без да разкриват тайните.

They followed details to find the artifact without revealing secrets.

На сутринта, анонимно обаждане ги отведе към подземен пазар.

In the morning, an anonymous call led them to an underground market.

Беше свързан с тяхната мистерия.

It was connected to their mystery.

Там, сред сенките, артефактът бе на косъм да бъде продаден на черния пазар.

There, among the shadows, the artifact was about to be sold on the black market.

Действайки бързо и координирано, Мария и Цветан блокираха сделката.

Acting quickly and in coordination, Мария and Цветан blocked the deal.

Артефактът се върна в музея, а камерата остана тайна.

The artifact was returned to the museum, and the chamber remained a secret.

Вечерта Мария се прибра у дома.

That evening, Мария returned home.

Веселин се усмихваше на новите си съюзници.

Веселин smiled at his new allies.

Цветан стоеше спокоен, горд със своя принос.

Цветан stood calm, proud of his contribution.

Докато на масата се събираха около трапезата, всички осъзнаха, че повече от артефакта бяха намерили доверие и приятелство.

As they gathered around the table, everyone realized that more than the artifact, they had found trust and friendship.