Шумът на прибоя и свежия есенен вятър изпълваха въздуха в военно-морската база във Варна.

The sound of the surf and the fresh autumn wind filled the air at the naval base in Варна.

Цветан обикаляше по доковете с чувство на вълнение и напрежение, търсейки брат си.

Цветан was walking around the docks with a feeling of excitement and tension, searching for his brother.

Той беше млад мъж с голяма страст към морската биология.

He was a young man with a great passion for marine biology.

Но днес неговата мисия бе друга - да срещне отново брат си Ивайло.

But today his mission was different - to reunite with his brother Ивайло.

Ивайло служеше в базата вече няколко години.

Ивайло had been serving at the base for several years.

Братята бяха загубили връзка след спор от миналото.

The brothers had lost contact after a dispute in the past.

Въпреки това, сега Цветан искаше да възобнови отношенията им и да сподели мечтите си за изучаване на морския живот.

Nevertheless, now Цветан wanted to mend their relationship and share his dreams of studying marine life.

Слънцето огряваше слабо над линията на хоризонта, когато Цветан реши да остане близо до доковете вместо да отиде директно в квартирите на брат си.

The sun was faintly shining over the horizon line when Цветан decided to stay near the docks instead of going directly to his brother's quarters.

Той стоеше настрана, наблюдавайки как моряците обходят корабите, облечени в униформите си.

He stood aside, watching the sailors roam around the ships, dressed in their uniforms.

Нервните му съмнения го държаха в напрежение.

His nervous doubts kept him on edge.

Ще бъде ли приет?

Would he be accepted?

Ще успее ли да заглади миналите различия?

Would he manage to smooth over past differences?

По едно време, на малка пейка до него се появи Ивайло.

At one point, Ивайло appeared on a small bench next to him.

Той сякаш излезе от нищото, облегнат, за да се наслади на кратка пауза от задълженията си.

He seemed to emerge from nowhere, leaning back to enjoy a short break from his duties.

Цветан събра смелост и с бавни стъпки се наложи да се приближи.

Цветан gathered courage and slowly approached.

„Ивайло,“ извика той неочаквано силно.

"Ивайло," he called out unexpectedly loudly.

Потомъкът му вдигна поглед с леко учудване и напрежение.

His brother looked up with slight surprise and tension.

Разговорът започна плахо.

The conversation began timidly.

Цветан готово сподели за интереса си към морската биология, въпреки че знаеше, че това не е най-важното в момента.

Цветан readily shared his interest in marine biology, even though he knew it wasn't the most important thing at the moment.

Ивайло го изслуша внимателно, и след няколко предпазливи изречения, ледът започна да се топи.

Ивайло listened carefully, and after a few cautious sentences, the ice began to melt.

„Звучи много интересно,“ каза Ивайло, гледайки брат си с нова искра в очите.

"It sounds very interesting," said Ивайло, looking at his brother with a new spark in his eyes.

В крайна сметка, Ивайло покани Цветан да разгледа кораба.

In the end, Ивайло invited Цветан to take a tour of the ship.

Това беше малък, но значителен жест, който Цветан прие с усмивка и чувство на облекчение.

It was a small but significant gesture that Цветан accepted with a smile and a sense of relief.

Докато двамата вървяха по кораба, разговорът стана по-свободен, а бъдещето изглеждаше светло.

As the two walked around the ship, the conversation became more relaxed, and the future seemed bright.

В края на посещението си, Цветан изпита ново усещане за увереност и надежда.

At the end of his visit, Цветан felt a new sense of confidence and hope.

Той знаеше, че пътят към помирение ще изисква време, но със сигурност беше започнал правилно.

He knew that the path to reconciliation would take time, but he was surely off to the right start.

Доковете на Варна сега му изглеждаха различно — като мястото, където отново намери семейството си.

The docks of Варна now seemed different to him - as the place where he found his family again.