Розите се къпеха в златната светлина на есента в Долината на розите.

The roses bathed in the golden light of autumn in the Долината на розите (Valley of the Roses).

Утрото беше студено, а въздухът – свеж.

The morning was cold, and the air - fresh.

Мирисът на рози беше навсякъде.

The scent of roses was everywhere.

Борис вървеше по пътя към фермата, потънал в мисли.

Борис (Boris) walked down the path to the farm, lost in thought.

Мечтаеше за далечни земи, за нови хоризонти.

He dreamed of distant lands, of new horizons.

Но днес беше денят на събирането на розовите листенца.

But today was the day for gathering the rose petals.

Костадин стоеше до портата на фермата.

Костадин (Kostadin) stood by the farm gate.

Лицето му беше напрегнато.

His face was tense.

Финансите на фермата не вървяха добре.

The farm's finances were not going well.

Той погледна към полето, където чакаха хиляди розови храсти.

He looked at the field where thousands of rose bushes awaited.

Трябваше да успеят в тази реколта.

They had to succeed with this harvest.

Нуждаеше се от всички ръце.

He needed all hands.

Иванка беше вече на полето.

Иванка (Ivanka) was already in the field.

С ръце умело събираше розовите лобови.

With skilled hands, she gathered the rose petals.

Тя беше част от тази земя.

She was a part of this land.

Обичаше традициите и младите хора, които искаше да задържи тук.

She loved the traditions and wanted to keep the young people here.

Като видя Борис, тя се усмихна.

When she saw Борис (Boris), she smiled.

"Борис, готов ли си за работа?

"Борис (Boris), are you ready to work?"

" попита го тя.

she asked him.

"Да, но мислите ми са другаде," отговори той.

"Yes, but my thoughts are elsewhere," he replied.

Борис знаеше какво значи този ден.

Борис (Boris) knew what this day meant.

Той виждаше надеждите и страховете на всички около себе си.

He saw the hopes and fears of everyone around him.

Но жаждата му за приключения го дърпаше в друга посока.

But his thirst for adventure pulled him in another direction.

Днес трябваше да реши.

Today, he had to decide.

Да остане или да тръгне.

To stay or to leave.

Докато листенцата внимателно падаха в кошниците, Борис наблюдаваше хората около себе си.

As the petals gently fell into the baskets, Борис (Boris) watched the people around him.

Те работеха заедно, като единно цяло.

They worked together as a unified whole.

Всеки имаше мястото си в тази картина.

Everyone had a place in this picture.

Борис усети нещо ново.

Борис (Boris) felt something new.

Гордост.

Pride.

Когато слънцето залезе зад хълмовете, Борис вече беше взел решение.

When the sun set behind the hills, Борис (Boris) had already made his decision.

Щеше да остане.

He would stay.

Да бъде част от тази земя, както Иванка и Костадин.

To be a part of this land, like Иванка (Ivanka) and Костадин (Kostadin).

Те имаха нужда от него, а той разбра, че има нужда от тях.

They needed him, and he realized he needed them.

Реколтата беше добра.

The harvest was good.

Костадин беше доволен, Иванка – щастлива.

Костадин (Kostadin) was pleased, Иванка (Ivanka) - happy.

Борис погледна към розовите полета и усети, че е взел правилното решение.

Борис (Boris) looked out at the rose fields and felt that he had made the right decision.

Мечтите му за пътешествия останаха, но сега той виждаше стойността на това да принадлежиш някъде.

His dreams of travels remained, but now he saw the value of belonging somewhere.

Долината на розите беше красива, есента – златна, а Борис намери нова връзка с корените си.

The Долината на розите (Valley of the Roses) was beautiful, autumn – golden, and Борис (Boris) found a new connection with his roots.

Всеки ден беше нова възможност за приключение.

Every day was a new opportunity for adventure.

Но понякога най-голямото приключение е точно там, където си започнал.

But sometimes the greatest adventure is right where you started.