Кафето в София беше оживено и пълно с цветове.

The café in София was lively and full of colors.

През прозорците се виждаха падащи есенни листа, носещи се с тъжен танц надолу.

Through the windows, falling autumn leaves could be seen, descending with a melancholic dance.

Вътре в кафенето се носеше ароматът на прясно кафе, което привличаше местни и туристи да се събират тук, за да прекарат време с приятели.

Inside, the aroma of fresh coffee wafted, attracting locals and tourists alike to gather here and spend time with friends.

Димитър избра маса близо до прозореца, където обикновено седяха с приятелите си.

Димитър chose a table near the window, where he usually sat with his friends.

Милена влезе в кафето с лека нервност.

Милена entered the café with a hint of nervousness.

Беше се завърнала в България след години учение в чужбина и сега искаше да види дали връзката между тях все още е същата.

She had returned to България after years of studying abroad and now wanted to see if the connection between them was still the same.

Тя видя Димитър и се усмихна.

She saw Димитър and smiled.

Той бе същият чаровен приятел, който знаеше как да събере хората около себе си.

He was the same charming friend who knew how to bring people together.

"Здравей, Миле!", поздрави я Димитър.

“Hello, Миле!” greeted Димитър.

След миг пристигна и Яна, която, както винаги, носеше с себе си буря от енергия.

A moment later, Яна arrived, bringing along her usual storm of energy.

Тя се втурна към тях, обгръщайки ги с топли прегръдки.

She rushed towards them, enveloping them in warm hugs.

Триото беше отново заедно.

The trio was together again.

Кафето бе уютно.

The café was cozy.

Мелена започна да разказва за живота си в чужбина, за промените, които е преживяла.

Милена began to talk about her life abroad and the changes she had experienced.

Яна и Димитър я слушаха с интерес.

Яна and Димитър listened with interest.

"Толкова много се промени," каза тя накрая, "и се чудех дали все още ще бъдем същите приятели."

“So much has changed,” she finally said, “and I wondered if we would still be the same friends.”

Димитър я погледна с увереност.

Димитър looked at her confidently.

"Ние сме пораснали, но нашето приятелство е неразрушимо," заяви той.

“We've grown, but our friendship is unbreakable,” he declared.

Яна добави: "Промените са част от живота, но истинските приятелства остават.

Яна added, “Changes are a part of life, but true friendships remain.

Затова сме тук днес."

That’s why we’re here today.”

Те пиха кафе, смяха се и спомняха стари истории.

They drank coffee, laughed, and reminisced about old stories.

Всички се чувстваха сякаш времето не бе минало.

Everyone felt as if no time had passed.

Милена почувства как тревогите й изчезват.

Милена felt her worries dissipate.

Любимият аромат на кафе и смехът на приятелите й потвърждаваха, че приятелството им е истинско.

The beloved aroma of coffee and the laughter of her friends confirmed that their friendship was genuine.

Когато напускаха кафето, тримата се врекоха да се срещат по-често.

As they left the café, the three of them vowed to meet more often.

Обещаха си да не оставят изпитанията на времето да разрушат връзката им.

They promised not to let the trials of time destroy their bond.

Милена почувства как в нея расте увереност и сигурност в тяхната връзка.

Милена felt growing confidence and security in their relationship.

Те можеха да се адаптират и да растат заедно.

They could adapt and grow together.

Сега, излизайки от кафето в свежия есенен въздух, Милена знаеше, че следващата страница от живота й ще бъде изпълнена с нови, споделени моменти.

Now, stepping out into the fresh autumn air, Милена knew that the next chapter of her life would be filled with new, shared moments.

Приятелите й винаги ще са част от нея.

Her friends would always be a part of her.