Летният ден на булевард "Витоша" е изпълнен с живот.

The summer day on булевард "Vitosha" is full of life.

Хората се разхождат, разговарят, смеят се под ясното небе.

People are strolling, chatting, and laughing under the clear sky.

Кафенета се изливат по тротоара, а цветните витрини добавят уют.

Cafés spill onto the sidewalk, and the colorful displays add coziness.

Елена прекосява булеварда.

Елена crosses the boulevard.

Тя е разтревожена.

She is anxious.

Трябва да завърши проекта си за училището по изкуства.

She needs to finish her project for the art school.

Но как ще се справи?

But how will she manage?

Чувства се изгубена.

She feels lost.

Когато внезапно чуе познат глас.

When suddenly she hears a familiar voice.

"Елена?

"Елена?"

" обръща се бързо.

she turns quickly.

Пред нея стои Николай, стар приятел от гимназията.

In front of her stands Николай, an old friend from high school.

Той се усмихва, очите му светят.

He smiles, his eyes shining.

"Не мога да повярвам, че те виждам тук!

"I can't believe I see you here!"

" казва той.

he says.

След кратък разговор Николай предлага кафе.

After a brief conversation, Николай suggests coffee.

Тя колебае се.

She hesitates.

Може би той ще разбере нейните тревоги.

Maybe he will understand her concerns.

Може би ще даде нова гледна точка.

Maybe he will provide a new perspective.

Но ще изисква от нея да бъде откровена.

But it will require her to be honest.

Седнали в кафене, те обсъждат миналото.

Seated in a café, they discuss the past.

Говорят за сегашните си животи.

They talk about their current lives.

"Приятелството ни значеше много за мен," признава Николай.

"Our friendship meant a lot to me," Николай admits.

"Жалко, че не те подкрепях достатъчно.

"It's a shame I didn't support you enough."

"Елена усеща как тежестта на съмненията ѝ се разсейва.

Елена feels the weight of her doubts dissipating.

Тя вижда, че не е сама.

She sees she is not alone.

Николай е тук, с желание да помогне.

Николай is here, willing to help.

"Знаеш ли, мисля да добавя лични елементи в проекта си," споделя тя.

"You know, I'm thinking of adding personal elements to my project," she shares.

"Неща, които ме вдъхновяват.

"Things that inspire me."

"Николай кимва, вдъхновен и готов да помогне.

Николай nods, inspired and ready to help.

Те решават да се срещнат отново, за да работят заедно.

They decide to meet again to work together.

Когато се разделят, Елена е по-уверена.

When they part ways, Елена is more confident.

Тя има нова цел и вдъхновение за проекта си.

She has a new goal and inspiration for her project.

Николай се чувства зареден.

Николай feels energized.

И двамата преминават деня, променени и готови за новия си път.

Both of them move through the day, changed and ready for their new path.

Зареден булевард "Витоша" е началото на нещо ново за тях.

The vibrant булевард "Vitosha" is the beginning of something new for them.

Елена и Николай се усмихват, виждайки промяната в себе си и другия.

Елена and Николай smile, seeing the change in themselves and each other.