В горещото лято, къщата на семейство Петрови беше като пчелен кошер.

In the hot summer, the Петрови family's house was like a beehive.

Всички стаи и дворът бяха пълни с роднини, чиито гласове се сливаха в едно весело бръмчене.

All the rooms and the yard were filled with relatives, whose voices blended into a merry hum.

Слънцето пробиваше през листата на високите кленове, хвърляйки светлина върху масите с цветни салати и вкусно барбекю.

The sun pierced through the leaves of the tall maples, casting light over the tables with colorful salads and delicious barbecue.

Николай пристигна малко по-късно.

Николай arrived a bit later.

Той беше човек на мяра — тих и наблюдателен.

He was a man of measure—quiet and observant.

Големите събирания често го изтощаваха.

Large gatherings often exhausted him.

Докато обикаляше стаите, той се опитваше да намери начин да се почувства част от този семейни ковчег хлеб.

As he wandered through the rooms, he tried to find a way to feel like part of this family hive.

Сред всички тези познати и нови лица, той забеляза младата си племенница Виктория.

Among all these familiar and new faces, he noticed his young niece Виктория.

Тя беше малко момиче с плахи очи, която не пускаше ръката на майка си.

She was a little girl with shy eyes, who wouldn't let go of her mother's hand.

Николай я виждаше за първи път и искаше да се запознае с нея.

Николай was seeing her for the first time and wanted to get to know her.

Това обаче се оказа трудна задача — Виктория не се отделяше от родителите си.

However, this turned out to be a difficult task—Виктория wouldn't separate from her parents.

Тогава му хрумна идея.

Then an idea came to him.

В двора се готвеше барбекю, шумът и ароматът привличаха вниманието на всички.

In the yard, the barbecue was being prepared, the noise and aroma capturing everyone's attention.

Николай реши да помогне там.

Николай decided to help there.

Облече си престилка и започна да обръща шишчета на скарата.

He put on an apron and began turning the skewers on the grill.

Надяваше се, че това ще заинтригува Виктория и ще му създаде възможност за разговор.

He hoped this would intrigue Виктория and create an opportunity for conversation.

Докато оправяше месото, усети леко дръпване за ръкава.

While he was tending the meat, he felt a slight tug on his sleeve.

Виктория беше там, стоеше с любопитен поглед.

Виктория was there, standing with a curious look.

Николай се усмихна и й предложи шишче заедно да го обръщат.

Николай smiled and offered her a skewer to turn together.

Говореше ѝ за това как се прави хубаво барбекю, а тя го слушаше с нарастващ интерес.

He talked to her about how to make good barbecue, and she listened with growing interest.

Скоро двамата се смееха заедно около скарата.

Soon, the two of them were laughing together around the grill.

Виктория вече не беше плахото момиченце, а Николай не беше сам сред роднините.

Виктория was no longer the timid little girl, and Николай was no longer alone among the relatives.

В този миг той осъзна, че може да създаде истински връзки, дори и сред тълпата.

In that moment, he realized he could create real connections, even among the crowd.

Почувства се приет и щастлив.

He felt accepted and happy.

Сянката на стеснението му се разсея, а светът стана по-осветен и топъл.

The shadow of his shyness dissipated, and the world became brighter and warmer.

Когато надвечер слънцето започна да залязва, а в двора се появиха светулки, Виктория и Николай заедно прибраха скарата.

When, in the evening, the sun began to set, and fireflies appeared in the yard, Виктория and Николай together tidied up the grill.

Новата им връзка беше като свежен скъпоценен подарък, който и двамата пазеха в сърцата си.

Their new relationship was like a fresh, precious gift, which both of them treasured in their hearts.