През лятото слънцето гореше ярко над спомена за величие—Паметникът Бузлуджа.

In the summer, the sun blazed brightly over the memory of greatness—the Паметникът Бузлуджа.

Това място, някога символ на други времена, сега само приютяваше сенките и ехата на миналото.

This place, once a symbol of other times, now only sheltered the shadows and echoes of the past.

Сред тези разрушени стени, три фигури вървяха с различни мисии и една обща цел.

Among these ruined walls, three figures walked with different missions but one common goal.

Божидар беше начело, очите му постоянно сканираха околността.

Божидар was at the front, his eyes continuously scanning the surroundings.

Сърцето му не можеше да намери покой без да разбере съдбата на своя изчезнал брат.

His heart couldn't find peace without understanding the fate of his missing brother.

До него вървеше Мирослава, която се грижеше за всички.

Beside him walked Мирослава, who looked after everyone.

Душата ѝ беше разделена между желанието да помогне на Божидар и нуждата да намери безопасност далеч от възможните опасности.

Her soul was torn between the desire to help Божидар and the need to find safety far from possible dangers.

Най-накрая, зад тях крачеше Камен, който все още се съмняваше в решилостта си да последва тази мисия.

Finally, behind them trudged Камен, who still doubted his resolve to follow this mission.

За него безопасността на групата бе по-важна от всяко друго усилие.

For him, the safety of the group was more important than any other effort.

Паметникът, с неговите разрушени стени и полуразрушени мозаични подове, беше населяван от други оцелели.

The monument, with its crumbling walls and partially destroyed mosaic floors, was inhabited by other survivors.

Божидар знаеше, че ще трябва да се изправи срещу тях.

Божидар knew he would have to face them.

Но в тези стени може би се криеха отговорите, които той търсеше.

But within these walls might lie the answers he sought.

Когато се приближиха към центъра на монумента, една група сурови лица се появи.

As they approached the center of the monument, a group of stern faces appeared.

Очевидно те пазеха мястото.

It was evident they were guarding the place.

Божидар, с риск за себе си, реши да говори с тях.

Despite the risk to himself, Божидар decided to speak with them.

Мирослава седеше до него, готова да защитава, ако се наложи.

Мирослава sat next to him, ready to defend if necessary.

Камен, изостанал назад, бе напрегнат и загрижен.

Камен, lagging behind, was tense and worried.

След кратък, напрегнат момент на тишина, Божидар обясни причината на посещението им.

After a brief, tense moment of silence, Божидар explained the reason for their visit.

Мъж с брада от другата група най-накрая се разсмя тихо.

A bearded man from the other group finally laughed quietly.

„Току-що излязла от тук група с някого, който търсиш,“ каза той.

"A group just left here with someone you are looking for," he said.

„Миналия вторник рано сутрин.

"Last Tuesday, early in the morning."

“Божидар почувства раздвижване в тялото си, надежда, която не беше изпитвал отдавна.

Божидар felt a stir within, a hope he hadn't experienced in a long time.

Мирослава и Камен също се съживиха от информацията.

Мирослава and Камен also came alive from the information.

В този момент, вярата им доста укрепна.

At that moment, their faith grew stronger.

След напрегнато обсъждане, успяха да сключат примирие с другите.

After a tense discussion, they managed to forge a truce with the others.

Те споделиха не само пространството, но и информация.

They shared not only the space but also information.

Божидар, Мирослава и Камен тръгнаха напред, по-силни и обединени в новото си пътуване.

Божидар, Мирослава, and Камен moved forward, stronger and united in their new journey.

Докато вървяха надолу по планинския път, сърцето на Божидар беше по-леко.

As they walked down the mountain path, Божидар's heart felt lighter.

Той започна да вижда стойността на съюзите и споделените усилия.

He began to see the value of alliances and shared efforts.

Мирослава излизаше от тази среща с нова решителност, знаейки, че все още има надежда.

Мирослава emerged from this meeting with new determination, knowing there was still hope.

А Камен, въпреки съмненията си, сега виждаше пътуването не като изгубено време, а като нова възможност за обединение и оцеляване.

And Камен, despite his doubts, now saw the journey not as wasted time but as a new opportunity for unity and survival.

Слънцето над Бузлуджа продължаваше да блести, докато тримата продължаваха в търсене на своите отговори и своето бъдеще.

The sun over Бузлуджа continued to shine as the three of them carried on in search of their answers and their future.