Лъчите на лятното слънце осветяваха класните стаи в гимназията в София.

The rays of the summer sun illuminated the classrooms at the high school in София.

Беше оживено утро.

It was a lively morning.

Учениците бързаха по коридорите, обсъждайки предстоящите изпити.

Students hurried through the hallways, discussing the upcoming exams.

В една от стаите, до прозорец, който гледаше към красив двор, седяха Яна и Стефан.

In one of the rooms, by a window overlooking a beautiful courtyard, sat Яна and Стефан.

Яна беше сериозна.

Яна was serious.

Очите ѝ проблясваха с решителност.

Her eyes shimmered with determination.

Тя си водеше бележки и мислеше как трябва да вземе стипендия за чужбина.

She was taking notes and thinking about how she needed to earn a scholarship to study abroad.

Стефан беше до нея, но мислите му бяха далеч.

Стефан was next to her, but his thoughts were far away.

Той беше разсеян, забавен, но сърцето му беше натоварено.

He was distracted, fun-loving, but his heart was burdened.

Родителите им наскоро се бяха разделили, което създаваше допълнително напрежение.

Their parents had recently separated, which added extra tension.

"Стефане, трябва да се съсредоточим!

"Стефане, we need to focus!"

" каза Яна, опитвайки се да го мотивира.

said Яна, trying to motivate him.

"Знам, че е трудно, но тези изпити са важни.

"I know it's hard, but these exams are important."

"Стефан въздъхна дълбоко.

Стефан sighed deeply.

"Понякога просто не мога да се съсредоточа.

"Sometimes I just can't concentrate.

Всичко у дома се е променило.

Everything at home has changed."

" Той замълча, но Яна усещаше болката му.

He fell silent, but Яна could feel his pain.

След училище Яна предложи да седнат в двора.

After school, Яна suggested sitting in the courtyard.

"Може би чистият въздух ще ни помогне," каза тя с надежда.

"Maybe the fresh air will help us," she said hopefully.

Те седнаха на дървена пейка под сянката на стар дъб.

They sat on a wooden bench under the shade of an old oak.

Яна опитваше да намери баланс между стремежа си за учене и нуждата да бъде до брат си.

Яна was trying to find a balance between her aspirations to study and the need to be there for her brother.

Следващият ден Стефан потърси помощ от учителя им по история, господин Георгиев.

The next day, Стефан sought help from their history teacher, Mr. Георгиев.

Той беше загрижен и разбиращ човек.

He was a caring and understanding person.

Стефан изрази тревогите си и господин Георгиев го изслуша внимателно, предлагайки подкрепа и съвети.

Стефан expressed his concerns, and Mr. Георгиев listened carefully, offering support and advice.

Това му даде надежда и мотивация.

This gave him hope and motivation.

Но напрежението между Яна и Стефан нарастваше.

But the tension between Яна and Стефан was growing.

Един следобед, докато учеха в библиотеката, се разрази спор.

One afternoon, while studying in the library, an argument erupted.

Яна се ядоса, когато видя как Стефан отново гледа през прозореца, а не в учебника.

Яна got angry when she saw Стефан looking out the window again instead of at his textbook.

"Стефан, това е важно!

"Стефан, this is important!

Трябва да се стегнеш!

You need to pull yourself together!"

" извика тя, а гласът ѝ затрепери от емоция.

she exclaimed, her voice trembling with emotion.

"Искам, Яна, но нищо не е лесно сега," отговори той, хвърляйки книгата си на масата.

"I want to, Яна, but nothing is easy right now," he replied, throwing his book onto the table.

Сълзи напълниха очите на Яна.

Tears filled Яна's eyes.

"Ще успеем, но трябва да сме заедно в това.

"We will succeed, but we have to be in this together."

"Този момент ги съедини.

That moment brought them together.

Те разбраха, че трябва да се подкрепят, за да преминат през този труден етап.

They realized they needed to support each other to get through this difficult phase.

Заедно съставиха план за учене, насърчавайки се взаимно и намирайки сили в единия в другия.

Together, they made a study plan, encouraging each other and finding strength in one another.

Лятото напредваше, а изпитите наближаваха.

The summer progressed, and the exams were approaching.

Яна научи как да балансира амбициите си с подкрепа за семейството.

Яна learned how to balance her ambitions with family support.

Стефан откри нова решителност и стремеж да създаде позитивна среда вкъщи.

Стефан discovered a newfound determination and desire to create a positive environment at home.

Долните етажи на гимназията бяха пълни с надежда и нов живот, защото между учените и често обърканите ученици, блестяха те двамата — Яна и Стефан, вече готови да се справят с живота и изпитите заедно.

The lower floors of the high school were filled with hope and new life, because among the scholarly and often confused students, stood out those two—Яна and Стефан, now ready to face life and the exams together.