Върху горещия пясък на плажа "Дамски пясък" в морската перспектива на Варна, се провеждаше оживен занаятчийски панаир.

On the hot sands of the beach "Дамски пясък" in the seaside perspective of Варна, a lively craft fair was taking place.

Беше лято и въздухът беше изпълнен със звуци на жизнерадостна музика и шум на вълните, които се разбиваха в брега.

It was summer, and the air was filled with sounds of joyous music and the noise of waves crashing on the shore.

Сред многото шарени сергии стоеше Николай - дърворезбар от малко селце.

Among the many colorful stalls stood Николай - a woodcarver from a small village.

Николай имаше дълбока любов към изкуството и се надяваше да привлече внимание с дървените си произведения.

Николай had a deep love for art and hoped to attract attention with his wooden creations.

Николай беше тих и срамежлив, но силно искаше да продаде достатъчно резби, за да продължи своето призвание.

Николай was quiet and shy, but he strongly wanted to sell enough carvings to continue his vocation.

Все пак сред множеството други занаятчии беше трудно да се забележи.

However, among the multitude of other craftsmen, it was hard to be noticed.

Чувстваше се несигурен дали творбите му са достатъчно добри.

He felt insecure about whether his works were good enough.

Но днес беше специален ден - Международен ден на бирата - и плажът беше пълен с туристи и пекарни.

But today was a special day - International Beer Day - and the beach was full of tourists and vendors.

Николай реши да направи нещо различно.

Николай decided to do something different.

Започна да разговаря с минувачите.

He began talking to passersby.

Споделяше им истории за дървото, от което са изработени неговите резби.

He shared stories about the wood from which his carvings were made.

Разказваше как се вдъхновява да създава всяка фигура.

He told how he was inspired to create each figure.

Постепенно хората започнаха да спират и да проявяват интерес.

Gradually, people began to stop and show interest.

Внезапно, към сергията на Николай се приближи Петър, известен колекционер на изкуство.

Suddenly, Петър, a well-known art collector, approached Николай's stall.

Той погледна дървените изделия с обожание и интерес.

He looked at the wooden items with admiration and interest.

Моментално това предизвика вниманието на още купувачи.

This instantly drew the attention of more buyers.

Обкръжението на Николай беше впечатлено.

Николай's surroundings were impressed.

Петър се спря пред една особена резба - делфин, изваян с голяма прецизност.

Петър stopped in front of a particular carving - a dolphin, sculpted with great precision.

Той започна да преговаря с Николай, а това накара младежа да се почувства под напрежение.

He began to negotiate with Николай, which made the young man feel tense.

Но той успя да се справи с притеснението, да изрази стойността на труда си и да настоява на своята цена.

But he managed to overcome his anxiety, express the value of his work, and insist on his price.

В края на деня, Николай продаде няколко от своите резби, включително делфина на Петър.

By the end of the day, Николай sold several of his carvings, including the dolphin to Петър.

Това му донесе не само финансова опора, но и нова увереност.

This brought him not only financial support but also new confidence.

Задоволството от признанието на неговия талант възпламени нова решителност в Николай.

The satisfaction of the recognition of his talent ignited a new determination in Николай.

Той си обеща, че ще бъде по-смел в преследване на мечтите си.

He promised himself he would be bolder in pursuing his dreams.

Така, когато слънцето захождаше над Черно море, Николай напусна панаира с усмивка, знаейки, че пътят му като резбар тепърва започва.

Thus, as the sun set over the Black Sea, Николай left the fair with a smile, knowing that his journey as a woodcarver was just beginning.