Борислав стоеше пред полицейския участък, усещайки как сърцето му бие ускорено.

Борислав stood in front of the police station, feeling his heart beating rapidly.

Летният ден беше горещ, но студеният въздух от полицейската сграда го уверяваше, че вътре е различно.

The summer day was hot, but the cold air from the police building assured him that inside was different.

Той пое дълбоко дъх и отвори вратата.

He took a deep breath and opened the door.

Вътре изглеждаше почти като друг свят.

Inside, it looked almost like another world.

Студените стени, натоварените полицаи и тихото гудене на компютри създаваха усещане за спокоен алтернативен ритъм на живота.

The cold walls, the busy police officers, and the quiet hum of computers created a sense of a calm, alternative rhythm of life.

Борислав се почувства малко изгубен, но знаеше, че няма връщане назад.

Борислав felt a little lost, but he knew there was no turning back.

Свидетел беше на престъпление и това не му даваше покой.

He had witnessed a crime, and it gave him no peace.

Той направи крачка към гишето, където седеше Ивана, млад, но опитен полицай.

He took a step toward the counter, where Ивана sat, a young but experienced officer.

Тя вдигна поглед и кимна леко.

She looked up and nodded slightly.

"Какво мога да направя за вас?" попита тя с мек, но делови тон.

"What can I do for you?" she asked in a soft but businesslike tone.

Борислав се поколеба.

Борислав hesitated.

"Вчера вечерта бях свидетел на нещо... нещо лошо," започна той, гласа му трепереше малко.

"Last night I witnessed something... something bad," he began, his voice trembling a bit.

Той се опита да затвърди увереността си, но мислите му го предадоха.

He tried to reinforce his confidence, but his thoughts betrayed him.

Ами ако изобщо не му обърнат внимание?

What if they paid no attention to him at all?

Ами ако извършителят научи, че той го е натопил?

What if the perpetrator found out that he had reported him?

Ивана го наблюдаваше внимателно.

Ивана watched him closely.

"Разкажете ми какво се случи," насърчи го тя, усещайки неговата несигурност.

"Tell me what happened," she encouraged him, sensing his uncertainty.

Борислав започна да разказва.

Борислав started to recount.

Случило се късно през нощта, когато минавал покрай една тъмна улица.

It happened late at night when he was passing by a dark street.

Той видял как някой взривява кола, а после бяга надолу по улицата.

He saw someone blowing up a car and then running down the street.

Спомняше си всяка подробност – облеклото на мъжа, как звукът на експлозията бе разкъсал лятната нощ.

He remembered every detail—the man's clothing, how the sound of the explosion tore through the summer night.

Докато говореше, вратата на полицейския участък се отвори и влезе още една жена, Весела.

As he spoke, the door to the police station opened, and another woman, Весела, entered.

Тя изглеждаше малко разстроена, но решителна.

She looked a little upset but determined.

"Аз също го видях," каза тя без да чака.

"I saw it too," she said without waiting.

Изведнъж историята на Борислав получи надеждна подкрепа.

Suddenly, Борислав's story gained reliable support.

Ивана се обърна към компютъра си и започна да въвежда информация.

Ивана turned to her computer and began entering information.

Борислав видя как изражението ѝ стана по-сериозно.

Борислав watched as her expression became more serious.

"Добре, ще започнем разследване веднага," каза тя накрая.

"Okay, we will start an investigation immediately," she said finally.

Когато излязоха от участъка, Борислав с изненада усети как страхът му малко се е стопил.

When they left the station, Борислав was surprised to feel his fear slightly dissipated.

Вместо това изпитваше гордост.

Instead, he felt pride.

Не беше лесно, но знаеше, че е направил правилното нещо.

It wasn't easy, but he knew he had done the right thing.

Весела му се усмихна окуражаващо и без думи двамата тръгнаха към изхода.

Весела gave him an encouraging smile, and without words, the two headed for the exit.

Вървейки по оживените софийски улици, Борислав усети промяна в себе си.

Walking along the busy Софийски streets, Борислав felt a change within himself.

Беше преодолял страха си и знаеше, че дори в най-тъмната нощ има място за светлинка на справедливостта.

He had overcome his fear and knew that even in the darkest night, there was room for a small light of justice.