Под топлото лятно слънце, над античните руини на Пловдив, Кирил внимателно риеше в земята.

Under the warm summer sun, above the ancient ruins of Пловдив, Кирил was carefully digging in the ground.

Ръцете му бяха покрити с прах, а сърцето му трепереше от очакване.

His hands were covered in dust, and his heart trembled with anticipation.

Дори и когато намери само стари монети или счупени парчета керамика, той не губеше надежда.

Even when he found only old coins or broken pieces of pottery, he never lost hope.

Днес обаче беше различно — имаше нещо в този ъгъл на руините, който го призоваваше.

But today was different — there was something in this corner of the ruins that was calling to him.

Ваня и Борислав, неговите колеги, се усмихваха на ентусиазма му, но също така бяха скептични.

Ваня and Борислав, his colleagues, smiled at his enthusiasm but were also skeptical.

"Там няма нищо ценно, Кириле," каза Борислав, отпивайки от чашата си с айрян.

"There's nothing valuable there, Кириле," Борислав said, sipping from his glass of айрян.

"Само още пръст и същите стари неща.

"Just more dirt and the same old things."

"Кирил поклати главата си, решен да опровергае думите му.

Кирил shook his head, determined to prove him wrong.

Той продължи да копае на новото място, което някой някога беше избягвал.

He continued to dig in the new spot, which someone had once avoided.

Слънцето затопляше гърба му, а бръмченето на цикадите го обгръщаше като фонова музика.

The sun warmed his back, and the buzzing of cicadas enveloped him like background music.

Грабежът вървеше добре, докато лопатата му не се заблесна по нещо мек и податлив.

The excavation was going well until his shovel struck something soft and pliable.

Коленичи, за да види какво е.

He knelt to see what it was.

С бавни движения изправи замъгления обект от земята.

With slow movements, he unearthed the blurry object from the ground.

Беше сандвич.

It was a sandwich.

Необяснимо добре запазен.

Inexplicably well-preserved.

Ваня наклони глава към него.

Ваня tilted her head towards him.

"Това ли е твоят древен артефакт?

"Is this your ancient artifact?"

" запита тя с лека насмешка в гласа си.

she asked with a slight mockery in her voice.

"О, но виж амонитния шприц и детайлите по хляба," отвърна с усмивка Борислав, извиквайки смях от Ваня.

"Oh, but look at the ammonite imprint and the details on the bread," replied Борислав with a smile, eliciting laughter from Ваня.

Кирил седеше, държейки сандвича, и сега и той не можеше да остане сериозен.

Кирил sat, holding the sandwich, and now he too couldn't stay serious.

Заразителният смях на приятелите му запълни руините.

The contagious laughter of his friends filled the ruins.

Кирил осъзна, че въпреки всичко, усмивката му беше истинска.

Кирил realized that despite everything, his smile was genuine.

Не всичко открито трябва да е монументално.

Not everything discovered needed to be monumental.

Сега Кирил знаеше — дори и в древните руини на Пловдив, радостта често идваше от неочакваното.

Now Кирил knew — even in the ancient ruins of Пловдив, joy often came from the unexpected.

И за първи път от дълго време, той напълно се наслаждаваше на момента.

And for the first time in a long while, he truly enjoyed the moment.

Този ден, пълен с незначителни извлечения и сандвичи, беше неговият истински дълбок артефакт.

This day, filled with insignificant finds and sandwiches, was his true deep artifact.