Когато слънцето проблясваше през смокиновите листа и сенките танцуваха по масите на кафенето под Витоша, Стоян и Искра си почиваха преди следобедната обиколка.

When the sun shimmered through the смокиновите leaves and the shadows danced on the масите of the café under Витоша, Стоян and Искра were resting before the afternoon tour.

Кафенето беше оживено и пълно с глупави туристи, които нетърпеливо очакваха да тръгнат към планината.

The café was lively and full of silly tourists eagerly awaiting to head toward the mountain.

Стоян гледаше през големите прозорци, замислен за съня си да стане фотожурналист.

Стоян was looking through the large windows, contemplating his dream of becoming a photojournalist.

Камерата му беше счупена и това го угнетяваше.

His camera was broken, and this bothered him.

Искра, обаче, винаги бе в добро настроение и вече работеше по плана си да насочи вниманието на туристите към значимостта на опазването на природата.

Искра, however, was always in a good mood and was already working on her plan to direct the tourists' attention to the importance of environmental conservation.

„Витошкият лале“, каза Стоян с надежда в гласа.

"Витошкият лале," said Стоян with hope in his voice.

„Трябва да го снимам.

"I need to photograph it.

Имам нужда от тази снимка за конкурса.

I need this picture for the contest."

“Искра усети решителността му.

Искра sensed his determination.

„Може да използваш моя телефон“, предложи тя, усмихвайки се.

"You can use my phone," she suggested, smiling.

„Но първо трябва да сме сигурни, че хората ще бъдат в безопасност, ако бурята настъпи.

"But first, we need to make sure people will be safe if the storm hits."

“Облаците надвисваха над Витоша.

Clouds hovered over Витоша.

Лек вятър започна да прошумолява през боровете.

A light wind began to rustle through the pines.

Искра нервно прочете прогнозата за времето на телефона си и видя, че бурята наближава все по-близо.

Искра nervously checked the weather forecast on her phone and saw that the storm was coming closer.

„Може би трябва да отменим обиколката?

"Maybe we should cancel the tour?"

", предложи тя.

she proposed.

Но след това й хрумна идея.

But then she had an idea.

„Ще пренесем обиколката вътре и ще говорим за защитата на природата тук, в кафенето.

"We’ll move the tour indoors and talk about nature conservation here in the café."

“Стоян реши да се възползва от момента и да положи усилия, докато Искра подготвяше групата.

Стоян decided to seize the moment and make an effort while Искра prepared the group.

Изведнъж видя прекрасния Витошки лале в далечината, носено от вятъра.

Suddenly, he saw the beautiful Витошки лале in the distance, carried by the wind.

Използва телефона на Искра.

He used Искра's phone.

Щрак!

Click!

Улови неговата красота.

He captured its beauty.

Междувременно, Искра водеше вътрешната си сесия.

Meanwhile, Искра led her indoor session.

Туристите я слушаха зачудено, отправяйки въпроси и идеи.

The tourists listened intently, posing questions and ideas.

Природата стана тема на деня, а хората изразиха желание да подпомагат нейното опазване.

Nature became the topic of the day, and people expressed a willingness to contribute to its preservation.

Когато денят свърши, Стоян и Искра се прибраха, доволни от това, което бяха постигнали.

When the day ended, Стоян and Искра went home, pleased with what they had accomplished.

Стоян получи мейл с добра новина - неговата снимка беше избрана за конкурса.

Стоян received an email with good news — his photo was chosen for the contest.

Увереността му расна.

His confidence grew.

Туристите отнесоха знания и вдъхновение, а Искра намери нови начини да вдъхновява, като почувства още по-силно връзката си с каузата.

The tourists took away knowledge and inspiration, and Искра found new ways to inspire, feeling even more strongly connected to the cause.

Изглеждаше, че този ден край Витоша бе не само обикновен, но и начало на нови възможности както за Стоян, така и за природата, която те обичаха и пазеха.

It seemed that this day by Витоша was not only ordinary but also the beginning of new opportunities for both Стоян, and the nature they loved and preserved.