Слънчевите лъчи проблясваха през големите прозорци на болничната чакалня, хвърляйки шарки по излъскания под.

The sun's rays glistened through the large windows of the hospital waiting room, casting patterns on the polished floor.

Там, сред редици неудобни столове, седеше Борислав.

There, among rows of uncomfortable chairs, sat Борислав.

Мъката му се отразяваше в замръзналото му изражение, докато чакаше новини за операцията на жена си.

His sorrow was reflected in his frozen expression as he waited for news about his wife's surgery.

Летният въздух беше топъл, но сърцето на Борислав беше обвито в студ.

The summer air was warm, but Борислав’s heart was shrouded in cold.

До него на стола седеше Мила, стара приятелка и вечна опора, която се опитваше да разсее тревогите му.

Next to him on the chair sat Мила, an old friend and constant support, who was trying to dispel his worries.

Тя му говореше тихо, с мекота в гласа, описвайки зелени поляни и приятни спомени от детството им.

She spoke to him softly, with gentleness in her voice, describing green meadows and pleasant childhood memories.

Борислав слушаше, но мислите му блуждаха далеко.

Борислав listened, but his thoughts wandered far away.

Страхът го задушаваше.

Fear was suffocating him.

"Не се притеснявай", прошепна му Мила, когато забеляза напрежението му.

"Don't worry," Мила whispered when she noticed his tension.

"Тя е в добри ръце.

"She’s in good hands."

" Борислав кимна, но безмълвно следеше вратата на операционната.

Борислав nodded, but continued to silently watch the door of the operating room.

Имаше нужда от надежда, но не знаеше откъде да я намери.

He needed hope but didn’t know where to find it.

След няколко дълги минути и безкрайни мисли, той реши да сподели чувствата си с Мила.

After a few long minutes and endless thoughts, he decided to share his feelings with Мила.

"Страх ме е, Мила," призна си той, гледайки я в очите.

"I’m scared, Мила," he confessed, looking into her eyes.

"Не знам как ще се справя, ако нещо се обърка.

"I don’t know how I’ll cope if something goes wrong."

"Мила го хвана за ръката и усмихна окуражително.

Мила took his hand and smiled encouragingly.

"Всичко ще бъде наред", увери го тя с топлина.

"Everything will be alright," she assured him warmly.

"Ти не си сам.

"You are not alone."

"В този момент вратата на операционната се отвори и хирургът се приближи към тях със сериозно изражение.

At that moment, the door to the operating room opened, and the surgeon approached them with a serious expression.

Борислав затаи дъх, очите му бяха приковани в лицето на лекаря.

Борислав held his breath, his eyes fixed on the doctor’s face.

"Операцията мина успешно", съобщи хирургът.

"The surgery was successful," the surgeon announced.

"Тя ще се възстанови напълно.

"She will make a full recovery."

"Тези думи свалиха камък от сърцето му.

These words lifted a weight from his heart.

Борислав се отпусна в стола, облекчен и благодарен.

Борислав relaxed in the chair, relieved and grateful.

Той погледна към Мила с признателност, изненадан от силата на собствените си емоции.

He looked at Мила with appreciation, surprised by the strength of his own emotions.

"Благодаря ти", каза той със сълзи в очите.

"Thank you," he said with tears in his eyes.

"Не знаех колко много означаваш за мен.

"I didn’t know how much you mean to me."

" Сега Борислав разбираше ценността на подкрепата и важността да споделяш тревогите си с близките.

Now Борислав understood the value of support and the importance of sharing his worries with loved ones.

Заедно с Мила той се изправи, готов да посрещне каквото му поднесе бъдещето.

Together with Мила, he stood, ready to face whatever the future held for him.