Виктор, Мила и Димитър стояха пред величествения Рилски манастир.

Виктор, Мила и Димитър stood in front of the majestic Рилски манастир.

Това беше екскурзия с училището, и тримата приятели бяха развълнувани.

This was a school trip, and the three friends were excited.

Близо до тях се простираха гори с гъсти борове, покрити с цветове на късна пролет.

Nearby stretched forests with dense pines, covered in the colors of late spring.

Виктор обичаше историята и изкуството.

Виктор loved history and art.

От учителя си беше чул за скрит фреско зад старите манастирски стени.

He had heard from his teacher about a hidden fresco behind the old monastery walls.

Той наистина искаше да го нарисува.

He really wanted to draw it.

Проблемът беше, че никой не можеше да се доближи до тази част.

The problem was that no one could get close to that part.

Мила беше готова за приключение.

Мила was ready for an adventure.

„Трябва да измислим как да стигнем до това фреско,“ каза тя, докато се смееше.

"We need to figure out how to reach that fresco," she said, laughing.

Виктор кимна, докато Димитър, най-аналитичен от тях, прекара време в мислене.

Виктор nodded while Димитър, the most analytical of them, spent some time thinking.

„Имам идея,“ каза Димитър.

"I have an idea," said Димитър.

„Трябва да намерим друг начин.

"We need to find another way.

Може би има тайна пътека.

Maybe there’s a secret path."

“ След като обиколиха манастира, тримата намериха малка вратичка, скрита зад храстите.

After walking around the monastery, the three found a small door hidden behind the bushes.

Вратата изглеждаше стогодишна, но беше открехната.

The door looked a hundred years old, but it was ajar.

Любопитството ги накара да влязат.

Curiosity led them inside.

Минаха през тесен коридор, украсен с тухли и светлина, която се промушваше през малки процепи.

They passed through a narrow corridor, decorated with bricks and lit by light sneaking through small cracks.

Стените шепнеха тайни от друго време.

The walls whispered secrets from another time.

Накрая стигнаха до малка стая.

Finally, they reached a small room.

Там беше фреското.

There was the fresco.

Беше красиво и загадъчно, точно така, както Виктор си го представяше.

It was beautiful and mysterious, just as Виктор had imagined it.

„Бързо, Виктор,“ подтикна го Мила.

"Quick, Виктор," urged Мила.

Той започна да скицира, докато приятелите му гледаха задълбочено и тихо.

He began to sketch while his friends watched intently and quietly.

Внезапно, чуха стъпки.

Suddenly, they heard footsteps.

Кураторът се връщаше.

The curator was coming back.

Сърцата им забиха силно.

Their hearts pounded loudly.

Но Димитър запази хладнокръвност.

But Димитър kept his cool.

„Назад по тунела, бързо!

"Back through the tunnel, quickly!"

“ прошепна той.

he whispered.

Те се върнаха внимателно през прохода, без да издадат и звук.

They retreated carefully through the passage, without making a sound.

Когато отново се оказаха на светло, тримата излезаха на слънчевата светлина, задъхани, но доволни.

When they found themselves back in the light, the three emerged into the sunlight, breathless but satisfied.

Виктор държеше своите скици — доказателство за тяхното приключение.

Виктор held his sketches—proof of their adventure.

Той почувства увереност, гледайки скицата си.

He felt confident, looking at his sketch.

Разбра колко важно е да има добри приятели, които да го подкрепят.

He realized how important it is to have good friends who support him.

Гледаше манастира и знаеше, че това преживяване ще остане част от него завинаги.

He looked at the monastery and knew that this experience would remain a part of him forever.