Слънцето грее силно в края на пролетта, изпълвайки синьото небе над малкото село.

The sun shines brightly at the end of spring, filling the blue sky over the small village.

Пред училището - временна избирателна секция - се е събрал дълъг ред от хора.

In front of the school—a temporary polling station—a long line of people has gathered.

Всички чакат да гласуват.

Everyone waits to vote.

Атмосферата е напрегната, а времето все по-топло.

The atmosphere is tense, and the weather is getting hotter.

Петър стои в края на опашката.

Петър stands at the end of the line.

Той е сред движещите сили в селото и е отдаден на гражданския си дълг.

He is one of the driving forces in the village and is dedicated to his civic duty.

„Трябва да се уверя, че всичко тук върви по план“, мисли си Петър, внимателно наблюдавайки ситуацията.

"I must make sure everything here goes according to plan," Петър thinks, carefully observing the situation.

Отляво стои Елена, неговата стара приятелка и изборен служител.

To the left stands Елена, his old friend and election official.

Те често си говорят за утрешния ден и как могат да направят света по-добро място.

They often talk about tomorrow and how they can make the world a better place.

Напред в редицата, с нервна усмивка, е Ивелина.

Ahead in the line, with a nervous smile, is Ивелина.

За първи път ще гласува и е много развълнувана.

She will vote for the first time and is very excited.

Докато времето минава, жегата става все по-непоносима.

As time passes, the heat becomes more unbearable.

Хората започват да губят търпение.

People start losing patience.

Петър ги разбира.

Петър understands them.

Той наблюдава Ивелина, която се олюлява.

He watches Ивелина swaying.

Изведнъж тя припада.

Suddenly, she faints.

— Нуждаем се от помощ! — вика Петър, разкъсван между желанието си да помогне и дълга си да гласува.

“We need help!” shouts Петър, torn between his desire to help and his duty to vote.

Той хвърля бърз поглед към Елена.

He quickly glances at Елена.

Елена също забелязва случващото се и кимва с разбиране.

Елена also notices what’s happening and nods understandingly.

Петър решава.

Петър decides.

Излиза от редицата и отива при Ивелина.

He leaves the line and goes to Ивелина.

Взима вода от близкия магазин и се връща при нея.

He gets some water from the nearby store and returns to her.

Ивелина бавно си възвръща силите.

Slowly, Ивелина regains her strength.

Междувременно, Елена организира хората, така че редът да продължи спокойно.

Meanwhile, Елена organizes the people so that the line continues smoothly.

— Благодаря, Петър! — казва Ивелина слабо, но с усмивка.

“Thank you, Петър!” says Ивелина weakly but with a smile.

Ситуацията се успокоява.

The situation calms down.

Благодарение на усилията на Петър, Ивелина се възстановява и редицата се подрежда отново.

Thanks to Петър's efforts, Ивелина recovers, and the line is rearranged.

След кратко време, Петър успява и той да гласува.

After a short time, Петър manages to vote as well.

Той разбира, че приноските му към общността не се ограничават само в моментите на гласуване.

He understands that his contributions to the community are not limited to voting moments.

Те са постоянни и изискват действие.

They are constant and require action.

Този ден в селото се оказва важен за много хора, а най-вече за Петър, който започва да гледа на себе си не само като гласоподавател, а и като активен член на своята общност.

This day in the village turns out to be important for many people, especially for Петър, who begins to see himself not only as a voter but also as an active member of his community.