Слънцето грееше ярко над Софийския международен аерогара.

The sun was shining brightly over Софийския международен аерогара (Sofia International Airport).

Пролетният въздух събуди усещане за промяна и приключения в сърцата на хиляди пътници.

The spring air awakened a sense of change and adventure in the hearts of thousands of travelers.

Борислав, високо ученик в гимназията, стоеше пред големите прозорци на летището.

Борислав, a high school student, was standing in front of the large airport windows.

Той наблюдаваше как самолетите бавно се издигат в небето, отнасяйки хора към техните дестинации.

He was watching the planes slowly rise into the sky, carrying people to their destinations.

До него стоеше Николa, неговият добър приятел, изпълнен с ентусиазъм.

Next to him stood Николa, his good friend, filled with enthusiasm.

"Не е ли страхотно?

"Isn't it amazing?"

" каза той, гледайки през прозореца.

he said, looking out the window.

"И аз искам да летя един ден и да видя нови места.

"I want to fly one day too and see new places."

"Борислав кимна, но мислите му бяха другаде.

Борислав nodded, but his thoughts were elsewhere.

Въпреки голямото си желание да учи в чужбина, семейството му се опасяваше, че това ще го разсее от ученето.

Despite his strong desire to study abroad, his family feared it would distract him from his studies.

По-малкият му брат скоро ще има важни изпити, и родителите му смятаха, че Борислав трябва да остане у дома и да бъде пример.

His younger brother would soon have important exams, and his parents thought that Борислав should stay home and set an example.

Елена, чуждестранна студентка, се приближи към тях с усмивка.

Елена, a foreign student, approached them with a smile.

"Благодаря ви, че дойдохте да ме изпратите.

"Thank you for coming to see me off.

Много ще ми липсвате, но е време да се върна вкъщи.

I will miss you a lot, but it's time to go back home."

"Борислав се усмихна широко.

Борислав smiled broadly.

"Радвам се за теб, Елена.

"I'm happy for you, Елена.

Как беше престоят ти тук?

How was your stay here?"

""Ах, беше невероятно!

"Oh, it was amazing!"

" отговори тя.

she replied.

"Но мисълта да се върна в родната си страна също ме радва.

"But the thought of returning to my home country excites me too."

"Докато я гледаше как върви към гейта, Борислав почувства вълна от решителност.

As he watched her walk towards the gate, Борислав felt a wave of determination.

Той разбра, че трябва да направи своя избор.

He realized he had to make his choice.

В последния момент, преди Елена да тръгне, се обърна към приятелите си.

At the last moment, before Елена left, he turned to his friends.

"Трябва да се обадя на родителите си.

"I need to call my parents."

"С Николa до него, той набра номера и дълбоко дишайки започна.

With Николa by his side, he dialed the number and, taking a deep breath, began.

"Мама, тате, искам да ви кажа нещо важно.

"Mom, Dad, I need to tell you something important.

Това е за програмата за обмен.

It's about the exchange program."

"От другата страна на линията, след кратка тишина, чу гласа на майка си.

On the other end of the line, after a brief silence, he heard his mother's voice.

"Какво има, Борислав?

"What is it, Борислав?"

"Той поясни желанието си да се развива, да види нови култури, да учи на нови места.

He explained his desire to grow, to see new cultures, to learn in new places.

Речта му бе ясна и аргументите му бяха добре изложени.

His speech was clear, and his arguments were well presented.

Когато той свърши, имаше дълга пауза.

When he finished, there was a long pause.

Накрая баща му отговори.

Finally, his father responded.

"Добре, Борислав.

"Alright, Борислав.

Щом това е толкова важно за теб, ще те подкрепим, но трябва да се увериш, че не оставаш изоставаш с ученето.

If this is so important to you, we'll support you, but you must ensure that you don't fall behind in your studies."

"Борислав се усмихна широко.

Борислав smiled broadly.

"Разбрах, обещавам.

"I understand, I promise."

"След като затвори телефона, той почувства огромно облекчение и радост.

After ending the call, he felt immense relief and joy.

Николa го потупа по рамото.

Николa patted him on the shoulder.

"Знаех, че ще се справиш.

"I knew you could do it."

"Борислав вярваше в себе си по-силно от всякога.

Борислав believed in himself more strongly than ever.

Сега, когато семейството му беше зад него, нищо не можеше да го спре.

Now that his family was behind him, nothing could stop him.

Стъпвайки през летището, той вече знаеше, че първата му спирка към новите хоризонти е осигурена.

Walking through the airport, he already knew that his first stop towards new horizons was secured.