Балконът на модерния небостъргач в София беше с прекрасна гледка.

The balcony of the modern skyscraper in София had a wonderful view.

Градът се простираше пред очите на Иван, а пролетта обгръщаше всички с красотата си.

The city stretched out before Иван's eyes, and spring enveloped everyone with its beauty.

Малки саксии с цветя украсяваха перилата.

Small pots of flowers decorated the railings.

Тази красота обаче не можеше да успокои нервите му.

However, this beauty couldn't calm his nerves.

Днес трябваше да се срещне с брат си и сестра си, Мария и Николай.

Today, he had to meet with his brother and sister, Мария and Николай.

След години на мълчание, Иван беше решен да оправи отношенията.

After years of silence, Иван was determined to mend the relationship.

Забравените спорове и стари проблеми все още тежаха.

Forgotten arguments and old issues still weighed heavily.

Но пролетта беше време за ново начало, и той се надяваше, че брат му и сестра му също ще почувстват това.

But spring was a time for new beginnings, and he hoped that his brother and sister would feel the same.

Иван погледна часовника си.

Иван looked at his watch.

Беше почти време.

It was almost time.

Обърна се към звънеца и отвори вратата на балкона.

He turned to the bell and opened the balcony door.

Мария влезе първа с усмивка, но и с нотка на съмнение в очите.

Мария entered first with a smile, but with a hint of doubt in her eyes.

След нея, към балкона се присъедини и Николай.

Following her, Николай joined them on the balcony.

Настъпи тихо напрежение.

A quiet tension arose.

- Радвам се, че дойдохте, - започна Иван.

"I'm glad you came," Иван began.

- Знам, че измежду нас има много нещо, което трябва да се каже.

"I know there's a lot between us that needs to be said."

Мария и Николай се спогледаха.

Мария and Николай exchanged glances.

Иван почувства как напрежението нараства.

Иван felt the tension rising.

Ръцете му леко трепереха, но той продължи.

His hands trembled slightly, but he continued.

- Преди години направих грешки.

"Years ago, I made mistakes.

Спорехме за глупости.

We argued over silly things.

Бях заслужил вашата обида.

I deserved your resentment.

Жалко е, че позволихме на това да ни раздели.

It's a shame we let that divide us."

Спомените от миналото, от кавги и недоразумения, се въртяха в главите на всички.

Memories of past quarrels and misunderstandings swirled in everyone's minds.

Иван пое дълбоко дъх.

Иван took a deep breath.

- Съжалявам, - продължи той с тих, но убедителен глас.

"I'm sorry," he continued in a quiet but convincing voice.

- Надявам се да можем да започнем отначало.

"I hope we can start anew."

Мълчанието беше тежко, но неочаквано, Мария направи първата крачка.

The silence was heavy, but unexpectedly, Мария took the first step.

Приближи се към брат си и го прегърна.

She approached her brother and hugged him.

Николай се присъедини към тях, усмивката му беше искрена.

Николай joined them, his smile sincere.

- Миналото е минало, - каза Мария, - Нека погледнем към бъдещето заедно.

"The past is the past," Мария said, "Let's look to the future together."

И тримата застанаха прегърнати на балкона, гледайки София в пролетния вечерен залез.

All three stood embraced on the balcony, looking at София in the springtime evening sunset.

В този момент, Иван почувства спокойствие и увереност.

In that moment, Иван felt peace and confidence.

Той вече не беше сам, а семейството му беше отново до него.

He was no longer alone; his family was by his side once more.

Спокойствието отново цареше в сърцето му.

Peace reigned in his heart again.