В слънчев пролетен ден учениците на Софийската гимназия се събраха в големия аудиториум.

On a sunny spring day, the students of Софийската High School gathered in the large auditorium.

Всички носеха шапки и тоги, а сцената беше украсена с ярки пролетни цветя.

Everyone wore caps and gowns, and the stage was decorated with bright spring flowers.

Беше денят на дипломирането.

It was graduation day.

Въздухът беше изпълнен с вълнение и усмивки.

The air was filled with excitement and smiles.

В публиката беше Ния, най-добрата приятелка на Ивайло.

In the audience was Ния, the best friend of Ивайло.

Тя знаеше за тревогите му и му беше подкрепа през цялото време.

She knew about his worries and had supported him all the time.

До нея седеше бащата на Ивайло - Петър.

Next to her sat Ивайло's father - Петър.

Петър искаше синът му да се присъедини към семейния бизнес след завършването.

Петър wanted his son to join the family business after graduation.

Но Ивайло мечтаеше за нещо повече – да учи в Софийския университет, като спечели стипендия.

But Ивайло dreamed of something more - to study at Софийския University by winning a scholarship.

Ивайло седеше до класа си, опитвайки се да се събере.

Ивайло sat with his class, trying to gather himself.

Той беше решен днес да изкаже мислите си.

He was determined today to express his thoughts.

Речта му не беше само за дипломирането – беше за бъдещето му, за мечтите му и за нуждата му да докаже на баща си, че може да постигне успех сам.

His speech was not just about graduation – it was about his future, his dreams, and his need to prove to his father that he could achieve success on his own.

Когато настъпи моментът Ивайло да говори, сърцето му забърза.

When the moment came for Ивайло to speak, his heart raced.

Вдигна поглед и видя окуражаващата усмивка на Ния.

He looked up and saw Ния's encouraging smile.

Това му даде сили.

It gave him strength.

Той се изправи, отиде до подиума и започна:„Уважаеми учители, родители и съученици!

He stood up, went to the podium, and began: "Dear teachers, parents, and fellow students!

Днес не е само денят, в който си взимаме дипломите.

Today is not only the day we receive our diplomas.

Това е денят, в който поемаме по нови пътища.

It is the day we take new paths.

Моята мечта е да продължа образованието си.

My dream is to continue my education.

Надявам се да направя нещо добро за нашето общество.

I hope to do something good for our community.

Това не е лесно решение, но съм готов да се боря за него.

This is not an easy decision, but I am ready to fight for it."

“Докато говореше, аудиторията затихна.

As he spoke, the audience quieted.

Думите му бяха честни и силни.

His words were honest and powerful.

В края на речта си Ивайло погледна баща си.

At the end of his speech, Ивайло looked at his father.

Петър го гледаше замислено.

Петър watched him thoughtfully.

Настъпи миг на мълчание, а след това аплодисменти изпълниха залата.

There was a moment of silence, and then applause filled the hall.

Когато церемонията приключи, Петър се приближи до сина си.

When the ceremony ended, Петър approached his son.

„Горд съм с теб, Ивайло,“ каза той с усмивка.

"I'm proud of you, Ивайло," he said with a smile.

„Ще те подкрепя във всичко, което решиш.

"I will support you in everything you decide.

Продължавай напред.

Keep moving forward."

“Усмивката на Ивайло беше лъчезарна.

Ивайло's smile was radiant.

Беше спечелил одобрението на баща си.

He had won his father's approval.

Въпреки всички съмнения, той беше доказал на себе си и на другите, че мечтите му значат нещо.

Despite all doubts, he had proven to himself and others that his dreams meant something.

Със сигурността, която почувства, Ивайло беше готов за следващата глава от своя живот.

With the confidence he felt, Ивайло was ready for the next chapter of his life.