Пролетта разцъфна в Копривщица с цветове и аромати.

Spring blossomed in Копривщица with colors and fragrances.

Денят на Свети Георги, или Гергьовден, изпълни малките улички с музика и хора.

The Day of St. George, or Гергьовден, filled the little streets with music and people.

Каменните пътеки подскачаха от ритъма на празника.

The stone pathways bounced to the rhythm of the celebration.

Най-сетне дългоочакваното семейно събиране на семейство Петрови се състоя в красивата стара къща на хълма.

Finally, the long-awaited family gathering of the Петрови family took place in the beautiful old house on the hill.

Борислав вървеше по тесните улички към къщата, сърцето му тежеше.

Борислав walked through the narrow streets towards the house, his heart heavy.

Той не беше виждал роднините си от години.

He hadn't seen his relatives for years.

Стара кавга за наследство го бе отдалечила от всички.

An old quarrel over inheritance had distanced him from everyone.

Сега, воден от желание да се сдобри, той реши да ги види отново.

Now, driven by a desire to reconcile, he decided to see them again.

Но гордостта му пречеше.

But his pride was holding him back.

Милена, братовчедка му, го чакаше с усмивка на прага.

Милена, his cousin, awaited him with a smile at the doorstep.

Тя винаги беше посредникът в семейството.

She had always been the mediator in the family.

Сърцето ѝ знаеше, че този ден е време за примирие.

Her heart knew that this day was a time for peace.

„Здравей, Борислав“ - поздрави тя топло, „радвам се, че дойде.“

"Hello, Борислав," she greeted warmly, "I'm glad you came."

„Здравей, Милена“ - отвърна несигурно той.

"Hello, Милена," he replied hesitantly.

Влезе в къщата, срещайки погледите на роднините.

He entered the house, meeting the eyes of his relatives.

Усети напрежение, но и надежда в техните очи.

He felt tension but also hope in their eyes.

Празничната трапеза беше богата.

The festive table was abundant.

Ястията ухаеха, а смехове се смесваха с народната музика.

The dishes smelled delightful, and laughter mixed with folk music.

Докато всички вдигаха тостове за здраве, Борислав се усети като наблюдател.

While everyone toasted to health, Борислав felt like an observer.

Не можеше да се остави на радостта.

He couldn't give in to the joy.

Вътре в него избухваше истински двубой между гордостта и желанието за помирение.

Inside, a true battle raged between his pride and his desire for reconciliation.

Милена, с усет за момента, застана до Борислав.

Милена, sensing the moment, stood beside Борислав.

Тя докосна нежно рамото му и шепнешком каза: „Сега е времето. Добре дошъл си да говориш.“

She gently touched his shoulder and whispered, "Now is the time. You're welcome to speak."

Борислав въздъхна дълбоко.

Борислав sighed deeply.

Изправи се, като всички го погледнаха.

He stood up, with everyone looking at him.

„Семейство, знам че през годините сме се отдалечили“ – започна той с трудност.

"Family, I know we've grown apart over the years," he began with difficulty.

„Искам да ви кажа, че съжалявам. Мислех само за себе си. Но днес… искам да започнем отначало.“

"I want to tell you that I'm sorry. I was only thinking of myself. But today... I want us to start anew."

Настъпи тишина, последвана от шепоти на съгласие и подкрепа.

Silence followed, succeeded by whispers of agreement and support.

Милена се усмихна с облекчение.

Милена smiled with relief.

Някой започна да пляска, и всички бавно последваха.

Someone began to applaud, and everyone slowly followed.

След кратка пауза, облекчението и радостта стоплиха стаята.

After a brief pause, relief and joy warmed the room.

Борислав продължи да говори, споделяйки своите съжаления и надежди.

Борислав continued to speak, sharing his regrets and hopes.

Роднините му отвърнаха със същото.

His relatives responded in kind.

Дълго чакано разбиране най-сетне ги обедини отново.

Long-awaited understanding united them once more.

Семейството се прегърна, и празникът наистина стана празник на ново начало.

The family hugged, and the celebration truly became a festivity of new beginnings.

Борислав се почувства по-свободен, по-смирен, готов да бъде част от семейството.

Борислав felt freer, more humble, ready to be part of the family.

Копривщица сияеше под пролетното слънце, и така завърши празникът с обещания за нови, по-добри дни за семейство Петрови.

Копривщица shone under the spring sun, and thus the celebration ended with promises of new, better days for the Петрови family.